АЛХИМИЯТА И ФИЛОСОФСКИЯ КАМЪК – ОСНОВА НА СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА
СЪР ИСААК НЮТОН, АЛХИМИЯТА И ВЪЗХОДЪТ НА БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ
Мистичните основи на съвременното емпирично познание, на банкирането и финансовите системи
Началото на Британската империя често бива отъждествявано с времето на кралица Елизабет, поради благосъстоянието на обществото и военните успехи.
Славата на Елизабет, обаче, не остава вечна. Богатството ѝ идва от хора като сър Франсис Дрейк, които нападат натоварените със злато испански галеони, както и от победата на Калицата над Испанската армада през 1588 г.
При приемника на Елизабет Джеймс І златото бързо намалява.
Джеймс I налага безмилостни данъци, за да поддържа короната, но политиката му предизвиква бунт, който отнема главата на сина му Чарлз І.
Чарлз ІІ, опасявайки се да не го застигне участта на баща му, започва да заема средства от банкерите, за да задоволява прищевките си, но скоро се оказва неспособен да си връща заемите.
Уилям д,Оранж предявява претенции към трона от името на съпругата си Мери, дъщеря на детронирания Джеймс ІІ, по-младия брат на Чарлз – през 1688г.
Парламентът пък ограничава правото на краля да увеличава данъците и оставя Уилям без средства, с които да защити Англия от Джеймс, който пък се съюзява с католическа Франция.
Тези събития не предвещават нищо добро за Империята.
На крал Уилям му трябват пари, за да защити короната си.
Можел е да ги събере чрез нови данъци, но доверието в короната вече е изчерпано и увеличаването на данъците е забранено.
Единствената му надежда и възможно решение на проблема е да убеди английския парламент да приеме банкова система, подобна на тази в родната му Нидерландия, която пък била наследила този модел на банкиране от Венеция.
Най-общо, този модел на банкиране представлява следното: вземане на заеми от наличните златни авоари, с надеждата вложителите да не си поискат едновременно влоговете.
Уилям Патерсън, шотландец, изучава в подробности този вид банкова система и изработва предложение за приложението й в Англия.
Патерсън предлага да се създаде банка, която да дава заеми на краля срещу разписка.
После тази разписка може да се използва като книжно средство за разплащане, издадено от банката.
В резултат на това короната получава стойността на всички банкноти, издадени от банката, като от своя страна банката пък получава и лихвата, и изтеглените заеми в хартиени пари.
Така вложителите няма да си поискат едновременно влоговете, защото те ще бъдат в постоянно обращение.
Английските златари през този период играят ролята на банка: те приемат депозит в злато, печелейки от разликата между сумата, която плащат за златото, и сумата, която получават, ако го дадат на заем.
Новият тип банка, предложен от Уилям Патерсън, става техен конкурент, и, ако й бъде дадено правото да борави със златото от името на короната, със занаята им би било свършено.
Ето защо златарите се противопоставят на идеята за финансиране на войните на Уилям със създадена чрез заем парична маса.
Като се съюзяват с Торите, които имат мнозинство в парламента, златарите успяват да спрат откриването на банката.
Оказва се, че оцеляването на върховната власт на Уилям е поставено в пълна зависимост от изпълнението на една почти невъзможна за изпълнение задача - създаването на предложената от Уилям Питърсън банка, независимо от активната опозиция на парламента и съществуващите банкови институции.
Проблемът е разрешен от Чарлз Монтегю, приближен на Уилям.
През 80-те години на 17 век Монтегю посещава Кеймбридж и се сприятелява с Исак Нютон.
Професор по математика в Кеймбридж, Нютон предизвиква вълнение сред Кралското общество с едно свое оптическо изобретение – телескоп със система от огледала.
Предположението на Нютон, че бялата светлина е съставена от всички цветове от спектъра, е посрещнато обаче със скептицизъм от членовете на Кралското общество.
Но пък през 1684 г. при обсъждането на гравитацията членовете на Кралското общество Едмънд Холи, Кристофър Рен и Робърт Хук защитават идеите му и те се налагат като основополагащи в науката.
Тримата членове на Кралското общество обсъждат и публикуваните наскоро закони на Кеплер и най-вече предположението, че планетите обикалят около Слънцето по определена траектория и за определено време. Хук си задава въпроса, възможно ли е този закон, изведен от квадрата на разстоянието между планетата и Слънцето, да се свърже с откритието на Галилео Галилей, че ускорението на телата е зависимо от квадрата на височината, от която падат.
Хук предполага, че, ако двете зависимости са математически свързани, същата тази гравитация, която кара телата да падат, ще влияе и върху орбитите на планетите, което би означавало, че тя е свойство на материята, от която са изградени.
Тримата членове на Кралското Общество решават да предложат скромна награда от името на Обществото на този, който успее да покаже математически връзката между движението на планетите и скоростта на падащото тяло.
При посещението си в Кеймбридж, Холи разказва на Исак Нютон за наградата. Известен със своята студенина, надмененност и нетърпящ критика, Нютон отговаря, че вече бил демонстрирал това съотношение в скорошните си изчисления за орбитата на Луната.
Тези пресмятанията на Нютон обаче се оказват погрешни.
Оказва се, че е прибързал – това било негов чест навик, и уравненията му не излизат, макар че през 1687 г. излага идеите си в "Принципи на математиката" - трактат, който той редактира цял живот.
Чарлз Монтегю пък, от своя страна, проявява интерес към опитите на Исак Нютон да докаже, че гравитацията е свойство на материята. Мотивите на Монтегю, обаче, нямат нищо общо с движението на Луната.
Неговото любопитство към Нютон е породено от заниманията на великия учен с алхимия.
По онова време алхимията играе ролята, която има в наше време физиката, и предизвиква същото удивление, с каквото посрещаме днес например научните съобщения за разбиването на атома.
Тогавашното общество се вълнува от алхимичните постижения по същия начин, както днес ни вълнуват черните дупки и кварките.
Алхимиците смесват вещества в лабораторен съд: непречистен метал като желязна руда, с чист метал като олово или живак и органична киселина.
Така получената смес се загрява и след това се разтваря в киселина, под въздействието на поляризирана светлина.
Именно тази светлина става причина за интереса на Нютон към оптиката и спектъра на светлината.)
После алхимиците оставят изпаряват разтвора - процес, отнемащ години, като краят на експеримента се разпознава по някакъв таен признак, познат само на посветения.
Освен това те оксидират дестилата, използвайки калиев нитрат, и добиват нещо, подобно на непречистен барут.
Практикуването на алхимия по онова време се е считало за престъпление, наказвано със смърт, а опасността от експлозия и честите експлозии намалявали броя на алхимиците, успели да стигнат до крайната цел на опитите си.
Оцелелите след опитите запечатват херметически дестилата в специален контейнер и заради този последен етап "древните алхимични знания" биват наричани "херметическа традиция".
Запечатаният контейнер бива загряван, после пак се охлажда и накрая бива получаван прах, наричан "бял камък".
Той се използва за превръщане на обикновени метали в сребро. Като прилагат познанията си за тайните сили на Вселената, от "белия камък" алхимиците получават т.нар. "философски камък", използван в опитите за превръщане на обикновените метали в злато.
Чарлз Монтегю има интерес именно към философския камък, заради тази негова способност. Той осъзнава, че успехът на новата банка зависи от възможността й да издържи, когато теглят от авоарите й.
А последното пък е функция от увереността на вложителите, че вложенията им са на сигурно място.
Чарлз Монтегю решава да използва способността на „философския камък“ да превръща обикновените метали в злато, когато основава Английската банка, чиито книжни пари - претендиращи, че заместват съответното количество сребро от депозитите – фактически не са били подплатени с нищо.
Ето каква е била основата на тази банка и този вид банкова система – „философският камък“, който да дава увереност на вложителите, че банката разполага с неограничени количества сребро.
По тази причина Монтегю се стреми към близки контакти с Нютон, имащ репутацията на алхимик - за да изглежда, че банката разполага с безкрайни авоари от сребро като покритие на книжните пари.
РЕАЛНО, МОНТЕГЮ ИЗОБЩО НЕ ГО Е ГРИЖА, ДАЛИ ИСАК НЮТОН МОЖЕ ДЕЙСТВИТЕЛНО ДА ПРЕВРЪЩА ОБИКНОВЕНИТЕ МЕТАЛИ В ЗЛАТО И СРЕБРО. ЗА НЕГО Е БИЛО ВАЖНО ХОРАТА ДА ВЯРВАТ В ТОВА.
За да убеди обществото, че Нютон наистина е способен на подобен подвиг, първата му стъпка е да представи Нютоновото учение за гравитацията като непозната досега тайна на Всемира, изключително нужна на алхимиците за създаването на философския камък.
Чарлз Монтегю става председател на Кралското общество и използва влиянието си, за да представи и популяризира “Principia mathematica” ("Принцип на математиката"), в резултат на което идеите на Нютон за вселенската гравитация стават главна тема на разговорите в цял Лондон.
Монтегю успява и да намали влиянието на Торите в парламента - през 1694 година те вече стават малцинство, за сметка на Вигите на Уилям. Освен това той изготвя и годишния бюджет така, че да подсигури законовите пълномощия на Английската банка. Банката е създадена, чрез заем от 1 200 000 лири (днешни 220 000 000 долара).
Уилям издава разписка на Банката, като тя после емитира "обезпечени" банкноти за масово обращение.
Златарите обаче се противопоставят, позовавайки се на закона за подмяна на износените монети, който изисква старите монети да бъдат предавани обратно, не заради номиналната си стойност, а заради среброто, от което са направени.
Англия е въвела сеченето на монети, изобретено от Пиер Блондо, през 1662 г., но нищо не е предвидено за изземване на износените такива.
Законът, според който е създадена Английската банка, я упълномощава да извършва трансакции в кюлчета сребро и злато от името на Англия.
Тъй като банката поема задължението да сече нови монети, тя е принудена да плаща иззетите от цялата страна по номинал.
Законът за подмяна на монетите влиза в сила на 1.02.1697 г.
Преди това, през лятото на 1695 г. Монтегю установява, че златарите трупат монети и ги осребряват срещу действителната им стойност в банкноти, които банката печата.
От това той разбира, че когато те натрупат достатъчно количество банкноти, ще поискат стойността им в сребро, като с това ще предизвикат огромна паника след населението и всички ще се втурнат да заменят книжните си пари срещу сребро, което банката фактически не притежава.
За да бъде избегнато това, Монтегю незабавно пуска слух, че назначават Исак Нютон за директор на Монетния двор и отговорник по монетите.
При директор, който е магистър алхимик и притежава съществени познания за тайните на Вселената, би трябвало да се очаква, че банката ще разполага с неограничени количества сребро.
Това предполагаемо неизчерпаемо благосъстояние трябвало да притъпи страха на обществото от фалит на банката.
Но Монтегю разбира, че пожизнено назначения за директор на Монетния двор Томас Нийл няма намерение да остави поста си.
Успява ли Монтегю да постави Нютон начело на Монетния двор, преди златарите да видят сметката на банката?
Монтегю предприема следния решителен ход - отстранява пожизнения управител на Монетния двор, като го прави завеждащ Митниците, и поставя на неговото място Нютон на 19 март 1696 г.
Златарите, след като събират 30 000 паунда (които са повече от днешни 500 000 долара) в книжни банкноти, атакуват Банката на 4 май 1696 година.
В този момент кмет на Лондон е сър Джон Хублън, едър акционер на банката и неин управител. През 1994 г.
Английската банка го почете, поставяйки изображението му върху банкнотата от 50 паунда.
С този знак на почит е ознаменувана тристагодишнината от рождението му, тъй като сър Джон Хублън е човекът, който на 4 май 1969 година посреща разгневените тълпи, атакуващи банката и настояващи да получат сребра срещу книжните си пари.
Няма исторически сведения какво е казал лордът на гневните вложители, но се предполага, че е било свързано с новия директор на Монетния двор, Нютон, който е предоставил „философския камък“ на разположение на Банката.
Възможно е точно това уверение да е върнало разгневените тълпи вкъщи? Защото бунтът не успява да се състои, бива потушен по необяснимо бърз начин от кмета.
След този случай враговете на Англия никога повече не си задават въпроса, способна ли е тя да финансира военни действия или не е.
А предположението, че Банката притежава „философския камък“ изгубва смисъл, когато светът разбира, че този вид банкиране е машина за пари, с която буквално се купуват империи.
САЩ използва точно тази гъвкава система, когато финансира Втората Световна Война чрез Федералния Резерв – Втората световна война е вероятно най-скъпата и най-успешната война в досегашната история на страната.
След няколко години, когато Томас Нийл умира, Исак Нютон оглавява Английската банка. Твърди се, че той изпълнявал задълженията си с неподозирана жар.
Предрешавал се в бедняшки дрипи и отивал да гуляе в долнопробни кръчми, в търсене на съмнителни особи. Тайно придружаващите го въоръжени мъже арестували злощастните измамници, които се опитвали да пробутват фалшиви пари. Нютон, освен всичко друго, е бил и съдия – и тези нещастници незабавно бивали осъждани и отивали в затвора.
Чарлз Монтегю успява да задържи водещата си роля в западащото Кралско Общество до възкачването на престола на кралица Ан, когато политическото му влияние временно намалява.
Тогава Исак Нютон се кандидатира и през 1703 г. бива избран за председател на Кралското общество, оставайки на този пост до смъртта си, общо около четвърт век.
През годините, в които ръководи Обществото, Нютон успява да издигне неговото положение до главен арбитър в науката.
Както Чарлз Монтегю осигурява привидна стабилност на Английската банка, използвайки Нютоновата теория за гравитацията във Вселената, така благодарение на Исак Нютон Кралското Общество се превръща в единственият източник на знания, придаващ на британската наука абсолютен авторитет.
През този период Нютон излага теоретично много свои идеи, повечето от които, обаче, не получават всеобщо признание и практическо приложение.
Победа в областта на диференциалното смятане практиката отсъжда на Лайбниц, макар че дълги години Нютон се противопоставя и работи независимо по тези въпроси. Той така и не успява да докаже теорията си за гравитацията във Вселената.
Хипотезата остава недоказана, но вместо да я отхвърли, съвременната наука приема вселенската гравитация като факт.
Този факт или закон за гравитацията се използва, за да бъде предвидена масата на планетите и звездите – също недоказуеми хипотези, които и досега не могат да се проверят.
Идеята на Нютон, че бялата светлина е съставена от всички цветове и че всички те представляват вълни със специфични дължини, когато светлината се пречупи през призма, е също хипотеза – както масата на звездите и гравитацията, - и също е недоказуема и до днес.
Британската империя, за чието създаване има принос и Сър Исак Нютон, рухва през 20 век, но идеите на Нютон, които Чарлз Монтегю представя като аксиоми, за да създаде финансова база за империята, остават до днес едновременно и действащи, и недоказани
…
Използвана литература и източник:
Peter Bros, “Newton, Alchemy, and the Rise of the British Empire: The Mystical Foundation of Empirical Science”
В настоящата публикация се представя версията на Питър Брос, автор на деветтомната поредица „Коперник“ и президент на организация ФАР, която притежава над 120 000 артефакта от източното Средиземноморие, включващи в колекцията над 20 000 ръкописа и свитъци, датиращи отпреди повече от две хиляди години.
…
Превод и подбор: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 17 март 2016 г.
...
ДРУГИ СТАТИИ:
АКАШОВИТЕ ЗАПИСИ - ДРЕВНИЯТ БЪДЕЩ ИНТЕРНЕТ НА ХОРАТА
АЛХИМИЯ: ДЕВЕТТЕ СТЪПАЛА КЪМ БОГА
НЕМАТЕРИАЛНИЯТ МАТЕРИАЛЕН СВЯТ
АЗ СЪМ АЛФАТА И ОМЕГАТА
КОЙ ИЗКРИВЯВА РЕАЛНОСТТА?
ПАРИТЕ И ВТОРАТА БОЖА ЗАПОВЕД – ЕДНА СВОБОДНА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ
СЕНЗОРНАТА ДЕПРИВАЦИЯ И ПРЕПРОГРАМИРАНЕТО НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК
....
