НЕМАТЕРИАЛНИЯТ МАТЕРИАЛЕН СВЯТ
Вече говорихме за неоспоримия засега факт, че атомът е фактически безсмъртен. Че дори той да се разпадне на суб-атомни частици, това не означава, че е унищожен и загинал - защото частиците продължават да съществуват.
Споменавахме и интересното наблюдение, че човекът не може да създаде атом – от нищото. Не може и да унищожи атом. Тук е мястото да припомним и че атомът представлява огромно празно пространство, което в средата си има едно миниатюрно ядро, което също е празно.
Въпреки тази повсеместна празнота, ежедневният ни свят е пълен с плътни и твърди неща. Това, че всичко твърдо е съставено от празни атоми, не пречи на твърдостта му. Тази плътност, тази твърдост е само в нашето възприятие. Често обичам да си представям, медитативно, как навлизам в един атом. Усещането от това навлизане е доста нестандартно – човек може съвсем осезаемо да види и почувства безкрайността на атома. Да види, че навлизайки навътре, попада на все по-малки и по-малки суб-атомни частици, които обаче нямат край. Това е вид бегло докосване до Празнотата и Безкрая. Които, всъщност, стоят зад „чисто материалното”.
Между другото, навлизайки по този начин в „безкрая”, няма как да не си припомним и апориите (парадоксите) на Зенон от Елея – ученикът на Парменид, чието учение е почти същото като източната Адвайта, като Дзен, Дао и т.н. Неговите апории са подобни на дзен-коани, макар и изказани по-обстойно. Дали тласък на повечето съвременни философски учения, те същевременно са повлияли развитието също на математиката и физиката. Айнщайн в своята „Теория на относителността” също ползва и разглежда идеите на Зенон Елейски. До нас са стигнали четири апории, една от най-познатите е тази за Ахил и Костенурката:
Митичният герой Ахил трябва да настигне една костенурка, която се движи десет пъти по-бавно от него и се намира на един стадий преди него. Той никога не може да го направи, защото преди да стигне до костенурката, трябва първо да стигне до мястото, където тя е била, когато той е тръгнал да изминава съответното разстояние, а тя за това време вече ще се е придвижила още напред и ще е оставила още разстояние. Когато Ахил измине и следващото разстояние, костенурката ще се е придвижила още напред и така до безкрайност – всеки път, когато Ахил стигне до точката, където е била костенурката, тя ще се е придвижила още напред. Следователно движението е логически противоречиво, и не може да бъде описано с мисловните категории.
Подобен на тези парадокси е и реално съществуващият днес парадокс на императорския жезъл в Китай. Един от древните китайски императори оставил жезъл (тояга), за който казал, че трябва да бъде чупен наполовина от всеки следващ император. Когато жезълът изчезнел, щяла да изчезне и Китайската империя. Всеки следващ император чупел жезъла на две. И жезълът и до днес не е свършил, защото всяка една нова половинка, също има половинка! Няма такава цяла част от жезъла, колкото и малка да е тя, която да не може да се раздели на две...
Ето какво казва по въпроса Алън Уотс в „Даоизма”:
„Но аз ви говорех за китайската представа за природа. Само че китайците не смятат, че природата спазва някакви закони. Въпреки това, те усещат в нея един базисен порядък, който наричат у дзъ , т. е. „без закон, но не и безредно". Съвсем съзнателно използвам думата „усещат", а не, примерно, „разбират". Ще усетим какво китайците имат предвид, като кажат „порядък", ако се позанимаем с тяхното понятие ли, което първоначално е означавало шарки в нефрит, линии по дърво и мускулни влакна. Работата е там, че т. нар. порядък в природата, както и органичните модели, по които тя играе, никога не могат да бъдат адекватно представени с конкретни термини. Но подобно репродуциране на физическата природа чрез конкретни термини е това, което нашите европейски предци са наричали „обяснение". Не можеш ли да обясниш нещо с конкретни термини, значи ти просто не можеш да го обясниш. По същата причина в т. нар. академичен свят на Запад онова, което не подлежи на описание и обсъждане чрез конкретни понятия, не може да бъде предмет на научно изследване. Това обаче е една много ограничена гледна точка, защото светът, който може да бъде описан, никога не е същият като този, който съществува. Светът от описанието и реалният свят са несъпоставими и това никога не бива да го забравяте, защото иначе ще започнете да си ядете менюто вместо вечерята и да нагъвате парите вместо храната, която можете да си купите с тези пари. Само че хората правят тъкмо това. Ето защо хората, които са хипнотизирани и омагьосани от думите, трябва да бъдат извадени от тази своя омая и върнати в света, в който живеем.
А ние наричаме света, в който живеем, материален свят, което пък много тормози онези, които аз наричам духовни натури. На тях много им се иска да открият зад този материален свят - който се променя и подлежи на разтление - един друг, духовен свят, който е много по-реален и ще пребъде во веки веков. Най-често обаче се самозаблуждават, защото представите им за тези два свята са абсолютно изопачени. Тъкмо материалният свят е светът на чистата абстракция. Да, така е - материалният свят, поне в смисъла, в който използваме тази фраза, е напълно абстрактно творение. В него няма нищо конкретно.
Това може да ви изненада, но едно малко етимологично изследване ще ви убеди, че нещата стоят точно така. Въпрос: как подхожда ученият към онова, което той нарича „материален свят"? Отговор: с т. нар. квантитативни или количествени методи. Как определяте количеството? Чрез мерки и цифри или, с други думи, като представяте природата чрез абстрактни категории - метри, инчове, секунди, градуси и т. н. - които са точно толкова абстрактни, колкото дължините и ширините на глобуса. А самото понятие метър - като в метричен, измерен или измеряем свят - идва от санскритското матра, което е със същия корен, от който идва и майя или илюзията.
Вече споменах, че едно от основните значения на думата природа на Запад е „класификация": каква е природата, естеството на това нещо? Гръцкото рhysis - от което идва и „физика" - обозначава свят, възприеман по един определен начин: според своите класове и категории, а тези класове и категории са абстрактни. Когато кажем за нещо, че е „нематериално", това означава, че то не може да бъде измерено в количествено отношение. То не е равнозначно на нищо, не може да се добави към нищо. То е не-количествено, неизмеримо. Но онова, от което се нуждаем в живота, е не толкова количеството, колкото качеството. Чистото количество е абсолютна абстракция. Качеството - същностното, вкусът на живота, смисълът му - ето това е важното.”
...
Автор и публикувал: Соня Петрова - Аеиа
Йога ОНЛАЙН – ПРАКТИКИ ПО СКАЙП (линк)
Йога ЗА ОТСЛАБВАНЕ – УРОЦИ ПО СКАЙП (линк)