КОЙ ИЗКРИВЯВА РЕАЛНОСТТА?
Изкривена ли е реалността, която наблюдаваме?
Самите ние сме неразделна част от тази реалност, от пространство-времето. Звездите, квазарите, планетите и хората - те също са част от пространство-времето, не са извън него. Но, когато наблюдаваме, имаме субективното усещане, че сме "отделни" от наблюдаваното. Ако се водим по постулатите на съвременната наука, би трябвало да мислим, че виждаме изкривено пространство и да не отчитаме, че и ние сме част от това пространство. Става доста объркано, но не е лесно да се получи реална и достоверна представа за реалността - най-малкото, защото науката е доказала, че реалността не е плоска, не е двуизмерна - а има повече измерения. Човешкият ум, обаче, най-лесно си представя нещата в плосък, двуизмерен вид, най-много в три-измерен - а това не е никак достатъчно... Затова на помощ тук идват различните духовни традиции, които съветват човек да постигне "единение" с Цялото - за да може да добие реална и точна представа за него. А преди представата - то е ясно, - това Цяло трябва да бъде пряко преживяно. Преди да бъде лично преживяно - представа не може да се създаде.
Науката твърди, че пространство-времето се изкривява от небесните тела – звезди, планети и пр. по начин, демонстриран на снимката по-горе. Т.е. нещо като човек, скачащ на батут или върху матрак. Колкото по-голяма маса има човекът, толкова повече ще изкриви пружината, върху която скача, или върху която лежи. Така и с небесното тяло – колкото по-голяма маса има то, толкова повече ще изкриви пространство-времето.
Ако приемем пространство-времето за един вид обща и всевалидна реалност, то тогава – какво правим?!
Очакваме от ближния да не изкривява реалността, а всички ние живеем на кръгла планета, подобно на рибки в кръгъл аквариум. Планетата ни е изкривила пространство-времето – и ние, колкото и да "се дзверим" в него с огромни и струващи милиарди телескопи – няма как да видим нещо „правилно“ – виждаме само изкривено! Защото телескопът гледа през една изкривена лупа - пространство-времето, неразделна част от което е и той, е изкривено - и телескопът не може да погледне отвъд него, отвъд тази своеобразна изкривена лупа... Дори да отдалечим телескопа от Земята – тогава пък той ще е под влиянието на Слънцето, т.е. – отново ще предава изкривена реалност. Защото Слънцето има несравнимо по-голяма маса от Земята, т.е. то изкривява пространство-времето в още по-голяма степен… А все още не сме стигнали до там, че да можем да изпратим телескоп на място, което да не е под влияние на Слънчевата гравитация… (или на гравитацията на други небесни тела)…
Как да се излезе в не-гравитационна среда? Има много начини, и няма да ги описваме тук - а в следващи публикации.
…
Автор: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 26 март 2015 г.
...
...
ДРУГИ СТАТИИ:
ИНТУИЦИЯТА - "ОРГАН" ЗА СЪЗДАВАНЕ НА РЕАЛНОСТ
КВАНТОВОТО СЪЗНАНИЕ, СВОБОДНАТА ВОЛЯ И СЪДБАТА
ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ
ДУШАТА СЕ ХРАНИ СЪС СВЕТЛИНА
МУДРАТА НА ЕКСТАЗА: ПОДОБРЯВА НАСТРОЕНИЕТО И ПРЕМАХВА ДЕПРЕСИИ
...
