ИМА ЛИ ПАМЕТ ВОДАТА?
Този въпрос засега попада извън така наречените „научни истини“ и всеки, който се занимава с него, рискува да бъде наречен фантазьор, а ако е човек на науката – да бъде низвергнат от редиците на „правоверните“.
Или, с други думи – „паметта на водата“ е сложена в графа „Псевдонаука“. Разбира се, за разумните хора е ясно, че „науката“ не изчерпва Вселената, както и че огромен брой въпроси засега не са решени от науката – един от които е например „що е животът?“, друг – „кой е създал речевия език?“. Видно е –все неща, повсеместно разпространени и използвани, но за които не се знае нищо – нито научно, нито псевдонаучно. Нито твърдо доказано, нито хипотетично…
Същото е и с паметта на водата. Японският автор и специалист по алтернативна медицина Масару Емото, който пръв показа как водни капки се влияят от различни човешки емоции, от музика и пр., бе обявен от някои среди за пълен мошеник. А и самият той бе принуден да признае, че данните, които е събирал, са чисто емпирични и че всеки един от експериментите му е невъзможно да бъде повторен – т.е. че методът, с който е работил, не е научен. За да се обясни по-просто – водна капка, подложена на звуците на произведение на Бах, при замразяването ѝ прави определена форма кристали – оформя се като красива мандала например. Хармонична и симетрична. Друга водна капка, поставена при същите външни условия и подложена на същата музика от Бах – отново прави при замразяването си определена форма кристали – но различна от тази на първата капка. Ако водните капки правели едни и същи форми – то тогава можело да се счита, че експериментът е научен, т.е. че може да бъде повторен ен-брой пъти.
Ето една демонстрация на тези водни кристали на Емото (снимката е взета от ИНтернет) – показани са води от различни водоизточници, някои много замърсени, както и кристал на замърсена вода, който се променя, когато бива подложен на въздействието на молитва (последните две).
За секунда ще се отклоним, макар и по темата – по горната логика излиза, че реално човекът е нещо напълно ненаучно… Защото нито един човек не може да повтори друг. Ако гледаме на човека с „научен поглед“ – то би било редно да го сложим в графата „Псевдонаука“, и дори – да обявим, че:
ТАКОВА НЕЩО – ЧОВЕК – ВСЪЩНОСТ НЕ СЪЩЕСТВУВА!
След като експериментът не може да се повтори – значи това нещо, човекът, е нещо напълно случайно, неподлежащо на някакви закони и изобщо – нещо, за което не си струва да пишем и говорим. Най-малкото – защото ще ни обявят за ирационални и глупавички псевдонаучници… Край с отклонението!
Факт е обаче, че ВОДАТА е едно много интересно химично съединение, което, при по-внимателно вглеждане, разбива всички стереотипи и прави на пух и прах доста от природните „закони“. Всъщност, установено е, че водата притежава над 40 аномалии!
Например – тя е единственото неметално кислородно съединение, което при нормална околна температура е течно. Всички останали от този вид са газообразни! (например въглеродният диоксид). Водата запазва своята течна форма до +100 градуса по Целзий, докато въглеродният диоксид започва да се превръща в газ при температура -78,5 градуса по Целзий.
Или: съединения от типа на водата H2X – където Х е който и да било елемент, освен кислорода,- имат точка на кипене с около 150 градуса по-ниска от точката на кипене на водата. Т.е., ако водата започваше да кипи и да се изпарява при температури от МИНУС 50 ГРАДУСА ПО ЦЕЛЗИЙ, то животът на планетата Земя изобщо нямаше да съществува, поне не в познатите му форми…
Друга „аномалия“ на водата – тя не се затопля равномерно. При загряване, една „нормална“ течност се затопля равномерно. При водата това не е така, защото: между 0 и 35 градуса по Целзий тя има нужда от по-малко топлина, а над плюс 35 градуса – от повече. Това рядко свойство също поддържа и подкрепя живота, защото след топенето на снеговете през пролетта водата се затопля до 35 градуса много по-бързо от която и да е течност. Това, също така, е от изключителна важност за водните обитатели, защото след зимния период околната среда бързо се оптимизира, а при температури над 35 градуса те са защитени по-добре от изчезване на разтворения във водата кислород.
Следваща „аномалия“ на водата: тя има необичайно високо повърхностно напрежение в сравнение с останалите течности. Което, освен че позволява на насекомите да се движат по повърхността ѝ, позволява на водата да се издига от само себе си нагоре в капилярните тръбички. Това помага на растенията да се снабдяват с вода и разтворените в нея хранителни вещества. Има експерименти, които доказват, че поведението на водата в капилярите е напълно различно от поведението ѝ извън тях (в свободното пространство). В капилярите водата не замръзва под 0 градуса по Целзий! При минус 30 градуса водата в капилярите преминава в странна гъста течност и чак при минус 70 градуса по Целзий водата в капилярите се превръща в кристална субстанция, наподобяваща стъкло. Вечнозелените растения живеят именно благодарение на тази забележителна особеност на водата! Пък и всички други…
Друга особеност на водата е тази, че тя може да разтваря огромен брой субстанции по-добре от всички останали течности, без да е отровна – за разлика от повечето разтворители. По тази причина водата е съединението, което осъществява транспорта на хранителните вещества и клетъчната обмяна в живите организми.
Водата е най-разпространената химическа субстанция по земното кълбо и в атмосферата. Реално, най-важният отговорен газ за парниковия ефект е водата – на Земята тя е около 13 000 милиарда тона водна пара. Въглеродният диоксид е в пъти по-назад – независимо че той е обявен за основен „виновник“ за този феномен. Всъщност обаче, ако нямаше парников ефект, Земята щеше да е скована от ледников период и животът нямаше да съществува… Което отново директно ни посочва водата като главен определител и главно условие за съществуването на живота.
Една подчертана странност на водата е така нареченият
ЕФЕКТ МПЕМБА: горещата вода замръзва по-бързо от студената
Това особено свойство на водата е забелязано и описано още през 4 век пр. Хр. от Аристотел, но естествено никой не му е обърнал внимание, нито му е повярвал; допреди края на 20 век, когато един ученик от Танзания – Ерасто Мпемба – прави интересно наблюдение:
Мпемба си приготвя домашен сладолед и установява, че сладоледът замръзва по-бързо, когато – преди да го изстуди – силно загрее приготвения крем. Мпемба споделя това с учителите си, но те го приемат за някакъв тъп майтап. Ученикът обаче държи на своето и успява да демонстрира явлението пред учителите си. А последващите научни опити наистина доказали това невероятно свойство на водата. В чест на съвременния си откривател, то е наречено „ефекта на Мпемба“. Всеки сам може да го установи – просто като си приготви вкъщи лед с чешмяна и с гореща вода, и като отчете времето им на заледяване.
…
ПРОФЕСОР БЕРНД-ХЕЛМУТ КРЬОПЛИН И ХУДОЖНИЧКАТА РУТ КЮБЛЕР
Във връзка с водата и нейните загадки, изключително интересни са изследванията на германския учен проф. Бернд-Хелмут Крьоплин ( Bernd-Helmut Kröplin ), дипломиран инженер и професор във Факултета за въздушен и космически транспорт към университета в Щутгарт. Проф. Крьоплин има много отличия във връзка с неговата научна изследователска работа. В рамките на един от проектите си, Бернд Крьоплин цели да създаде летящи платформи за въздушни кораби като предавателни станции за мобилни комуникации, за да изследва биологически вредните въздействия на използваните радиовълни. Във връзка с това, по-късно той споделя: „Търсех материал, който се променя при подобно въздействие.“
По време на тези си проучвания, професорът се натъква на рисунките на художничката Рут Кюблер ( Ruth Kübler ) от Щутгарт. Част от нейните рисунки представляват всъщност микроснимки на следите от изпарени водни капки. Виждайки тези снимки, професорът е втрещен: кръгообразните фигури разкриват многотипни, напомнящи мандали структури. Крьоплин решава да разбере дали тези форми са плод на случайност или са предизвикани от някакви външни въздействия върху водата – преди тя да бъде изпарена.
Експериментът, макар и наглед твърде елементарен, се оказва неочаквано труден. Проблемът е, че фигурите на водните капки от един и същ източник са много различни и очевидно зависят от редица параметри, някои от които – напълно неподозирани. Оказва се, че при еднакви физични и химични условия се образуват напълно различни фигури – според това кой изследовател капва капките върху опитните стъкълца на микроскопа! Зависимите от личността разлики се запазват, макар че експериментаторите използват една и съща пипета! Но дори и при един и същ човек се образуват различни фигури – които отразяват моментното му телесно и душевно състояние.
На снимката: всеки хоризонтален ред капки е капнат от различен човек – разликите между редовете са видими, както и приликите между капките от един и същ ред. 
Крьоплин провежда множество подобни експерименти и с телесни течности – като слюнка и урина. Заснема състоянието на капката преди тя да е била подложена на въздействие на излъчване от мобилен телефон - както и изображение, показващо състоянието след подлагане под това въздействие. При 30-секундно въздействие с GSM засъхналите капки от слюнка показват радикални разлики от тези, които не са облъчвани. И тук се взема под внимание само облъчването – човекът, от когото се взема слюнката, изобщо не говори по телефона, просто е подложен на въздействието на апарата. Установява се, че излъчването на GSM предизвиква неравномерни, напълно хаотични промени.
На снимката (взета от Интернет), е показано състояние на капки от човешка слюнка „преди“ и „след“ облъчването – първите три реда. Последният ред са капки от едно езеро – също подложени на облъчване (преди и след).
…
Понастоящем Крьоплин разполага с десетки хиляди изображения на такива капки, а екипът му се опитва да ги класифицира. „Сухата капка“, казва ученият, „е нещо като огледало на експериментатора“. Какво обаче е значението на изображението, дали то съдържа някаква информация и дали може да се ползва с такава цел – това са напълно неизследвани все още неща.
Обнадеждаващо е, че работата на Крьоплин всъщност се приема насериозно – макар че ако човек направи справки в Интернет, на много места ще види, че изследванията му върху водната капка биват поставяни в графа „неакадемични дейности“. Въпреки това, до 2004 година Министерството на науката в Баден-Вюртемберг инвестира в изследванията на Крьоплин над 150 000 евро – което е показател, че научната общност все пак осъзнава важността на този аспект на водата. На изследователя, естествено, не му е лесно да привлече в работата си колеги химици или физици – повечето се боят да не накърнят научния си престиж, да не бъдат заклеймени като „езотерици“. Куражът на Крьоплин е огромен – в тази връзка. Като квинтесенция на досегашната си работа той изтъква, че:
„… материалната подредба в течностите… се влияе от духовни и емоционални процеси“.
Което, директно, води до обяснението на действието на ХОМЕОПАТИЯТА. Казано схематично и изключително опростено – водата, от която са направени хомеопатичните лекарства, носи информацията на веществото, което е разтворено в нея. Самото вещество не присъства там – с нито една своя молекула или атом. Присъства само ИНФОРМАЦИЯТА, ИДЕЯТА – и ВОДАТА ИМА СВОЙСТВОТО ДА БЪДЕ ПРЕНОСИТЕЛ НА ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ.
…
Лично аз обичам да правя пък една друга аналогия – която не претендира за каквото и да било, но също обяснява „хомеопатичния принцип“ – подобното се лекува с подобно. Водата, знаем, гаси огъня. Но, тя е съединение между кислород и водород – и двете вещества, поотделно, горят!!! Не гасят, а горят… Когато се обединят във водната молекула – те придобиват свойството да гасят огъня. От тук – звучи странно твърдението, че, видите ли, огънят бил противоположното на водата. И, наистина, той не е…
…
И като един завършек, надявам се – отворен – ще спомена, че реално ние не знаем „къде“ и „как“ се съхранява човешката памет. Има само предположения и хипотези – но досега никой не е успял да прехвърли памет от един човек на друг. Възможно е тези хипотетични свойства на водата да не са точно „памет“ – а някакво своеобразно запечатване на „емоции“. Което, подчертавам, е възможно дори да НЕ Е ИНФОРМАЦИЯ. А нещо съвсем друго.
…
Автор: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 11 май 2015 г.
...
ДРУГИ СТАТИИ:
"АЗЪТ НА КЪСМЕТА" ИЛИ КЪСМЕТЪТ Е ОСЪЗНАТОСТ
101 СНИМКИ ОТ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
АКО ВЪЗПРИЕМЕШ ЧОВЕКА В НЕГОВАТА ЦЯЛОСТ – НЯМА КАК ДА НЕ ГО ОБИКНЕШ
АКАШОВИТЕ ЗАПИСИ - ДРЕВНИЯТ БЪДЕЩ ИНТЕРНЕТ НА ХОРАТА
МЕДИТАЦИЯ: НЕ ОТВРЪЩАЙ НА ЗЛОТО СЪС ЗЛО!
КОГАТО ВРЕМЕТО ЗАБЪРЗА – УНИ-ХОЛИСТИЧНИЯТ ПРИНЦИП
НАУЧНО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ДЕЙСТВИЕТО НА СИЛАТА НА МИСЪЛТА
ПРИТЧА ЗА ВЪЗДИГАНЕТО И УСПЕХА
...
