Мои разкази
ПРИТЧА ЗА ВЪЗДИГАНЕТО И УСПЕХА
ИЛИ ЗАЩО БОГ НИ РАЗРЕШАВА ДА ИЗПОЛЗВАМЕ СВОЯТА СВОБОДНА ВОЛЯ, САМО КОГАТО СЕ КАЧВАМЕ НАГОРЕ
При Мъдреца бе дошъл Ученик - отчаян и търсещ отговор на важен за него въпрос.
- Какво те води насам, момче?
- Провалих се, Учителю! Няколко пъти пробвам да пробия, по различни начини, и винаги приключвам със стремително пропадане! Аз съм омагьосан! Или, по-лошо – осъден съм винаги да се провалям! Ти си ми последната надежда! Ще можеш ли да ми помогнеш?
- Аз? На тебе?! – Мъдрецът изглеждаше учуден и дори леко възмутен. – Кой те прати при мен? Пък и, от сега да ти кажа – не давам нищо даром! Дори една думичка няма да получиш от мен просто така – винаги искам нещо в замяна!
- Знам го това! И съм готов да ти дам дори и себе си – но съм сигурен, че и ти няма да ми помогнеш – просто правя последен опит.
- Да ми дадеш себе си ли, момче?! Че за какво си ми, щом винаги се проваляш?! Само ти ми липсваш! Неее, друго ще искам.
- Учителю, чувал съм за твоя черен хумор, и го оценявам, но не ми е до шеги, моля те, изслушай ме! И ако сметнеш, че би могъл да ми помогнеш – ще направя всичко възможно да стана твой ученик.
Учителят не даде възможност на кандидат-ученика да продължи – направи му знак, че иска да го заведе до едно място и му каза, че по време на тази разходка не желае да чува и дума.
Отидоха в подножието на близката планина. Там имаше сечище. Мъдрецът и кандидат-ученикът гледаха известно време как дървосекачите плъзгаха надолу отсечените трупи. Нито едно от отсечените дървета не тръгваше да се търкаля нагоре – всички, без изключение, се търкаляха надолу.
Гледаха дълго, ученикът не издържа и каза:
- Хубаво, де! Аз не искам да се занимавам с този вид работа! Това не ми е интересно – явно няма да намеря помощ при теб. Тръгвам, за да не си губим повече взаимно времето... Ще ходя да се удавя...
- Еехх, момче! Видно е, че съвсем ще пропаднеш! Слушай! Катерил ли си се някога по планина?
- Да! Безброй пъти! Защо?
- Е, тогава ще знаеш, че когато се катериш нагоре, от теб зависи, дали ще се покатериш – единствено от теб!
- ... Да, наистина е така – досега не се бях сещал, но всъщност е така!
- А като слизаш – знаеш, че слизането не зависи от теб – дори напълно да се отпуснеш, една сила те влачи надолу, нали? Ако пък се отпуснеш напълно – ще се затъркаляш надолу, и колкото и да се мъчиш с волята си да спреш, няма да можеш?
- Учителю, благодаря ти!
Кандидат-ученикът се просна в краката на Мъдреца.
- Ставай, бре! – Мъдрецът гледаше ядосано. – Уж разбра, пък отново се пускаш надолу! Просваш се в краката ми – това не го правиш ти – прави го Бог! Ти можеш единствено и само да се вдигнеш! Само ти! Бог в тези неща не се меси – защото въздигането е твое право! Твое Божие право!
...
автор: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 23 септември 2014 г.
...
...
ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ:
ПРИТЧА ЗА ГУРУТО И БЪЛХАТА
ЛЕГЕНДА ЗА УСМИВКАТА
РИТЪМЪТ – КЛЮЧ КЪМ РЕАЛИЗАЦИЯТА
ПРЕДАНИЕТО ЗА ДЕВЕТИМАТА НЕИЗВЕСТНИ – ПАЗИТЕЛИТЕ НА ТАЙНИТЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
...
