Мои разкази

ПРИТЧА ЗА ГУРУТО И БЪЛХАТА

Имаше някога един гуру, нестандартен. 


То всички са нестандартни, не само гурутата, но този наистина беше уникален в едно нещо.

А именно:

Последователите му знаеха много добре как могат да

прихванат просветление от него –

достатъчно бе да ги полази и нахапе бълха,

пребивавала преди това по гурувата кожа.

Този гуру, обаче, много рядко имаше бълхи – нарочно!

Беше проява на голямо Майсторство, ученик да успее да пусне бълха върху Гуруто и тя да стъпи, макар и за нано-секунда, върху него.

Защото той, освен че беше изключително чувствителен за крачките на бълхите по собствената си  кожа, можеше и да разговаря с тях! Рядко се намираше бълха, която да се осмели да го полази на своя глава!

Не за друго, а защото никоя бълха не иска да бъде преносител на Просветлението.

И то не защото Просветлението е нещо лошо!

А просто някои го бъркаха с опасна болест и поставяха горката, прихванала ПРОСВЕТЛЕНИЕ Бълха, под строга карантина!

Която понякога траеше ЕОНИ!!! (нищо, че буквалният превод на думата „карантина” е „четиридесет-дневка”!)

Не е добре да висиш толкова време под карантина!

Особено ако си Бълха!

Т.е. – ако по рождение можеш да надскочиш 18 000 пъти собствения си ръст!!!

...

Автор:  Соня Петрова - Аеиа