ОКО ДА ВИДИ, РЪКА ДА ПИПНЕ: РЕАЛНА ЛИ Е "РЕАЛНОСТТА"?
Всеки знае израза "да видиш значи да повярваш." Или - "око да види, ръка да пипне".
Но науката отдавна е доказала, че повечето от нещата, които виждаме, всъщност са илюзия. Например, когато гледаме един типичен пейзаж, той изглежда като непрекъсната, подобна на филм панорама. Но реално, в нашето зрително поле има една огромна дупка, която се намира на мястото на зрителния нерв върху ретината. Това място е наречено "сляпо петно". И, ако го виждахме със зрението си, то тогава, гледайки всеки един пейзаж или каквото и да било друго, ние би трябвало да виждаме в него едно голямо и грозно черно петно, със средна големина поне колкото пълна Луна над хоризонта (ако го съотнесем с един стандартен пейзаж). Но нашите мозъци запълват това петно, тази дупка - все едно я облепват с цветен тапет, който отговаря на пейзажа. Всичко това говори, че част от нашето виждане всъщност е фалшиво, генерирано от нашите подсъзнания, за да ни измами.
Системите в мозъка, които "попълват" невидимата за него информация, намираща се точно на мястото на сляпото петно, правят това като използват едновременно знаци от настоящото зрително поле, заедно със запаметени картини от предишни визии, които понастоящем не са пред очите. Мозъкът събира цялата тази информация и прави една цялостна интерпретация на картината, която "виждате", като я представя като напълно непрекъсната и цялостна визуална сцена.
Проверете своето сляпо петно:
Затворете лявото си око и застанете на около 25-35 см от горната картинка. Погледнете с дясното си око към кръстчето. Уверете се, че виждате и точката. После бавно се приближете или отдалечете, докато точката изчезне и спрете да я виждате - това е демонстрация на сляпото петно. Точката изчезва от полезрението ви, когато светлинните лъчи, идващи от черната точка, попаднат на мястото, където оптичният ви нерв влиза в ретината ви. Мозъкът запълва мястото на точката със средноаритметичното от цялостното изображение - т.е. прави я част от белия фон.
Още по отношение на виждането - ние фактически виждаме ясно само с центъра на нашето зрително поле, наречен фовеа. Периферните части на зрителните ни полета са размазани, и това е с цел пестене на енергия. Но фовеата е твърде малка. За да обхванат колкото е възможно повече информация с мъничката фовеа, очите се движат постоянно и скоростно напред-назад, нароге-надолу и т.н. Тези бързи движения на очите стават подсъзнателно и ни дават фалшивото впечатление, че нашето зрително поле е ясно и фокусирано. Но това е само субективно впечатление и то фактически също е илюзия.
Развитието на човешкото познание е стигнало дотам, че вече всеки човек може да добие представа за невъобразимостта на елекромагнитния спектър, който съдържа честоти с най-разнообразни дължини на вълната - от ниските честоти, използвани за модерните радио комуникации до гама-лъчите с къса дължина на вълната (висока честота) и други дължини на вълната, достигащи от хиляди километри до част от диаметъра на атом. Това, което виждат очите ни от целия този спектър, е видимата светлина (с дължина на вълната от 400 до 700 нанометра) - и вижданото от нашите възприятия е твърде малък процент от целия "наличен" спектър! Казано с други думи - ние виждаме с очите си само малка част от реалността. Има една стара поговорка: "Ако външният вид и същността на нещото бяха едно и също нещо - то тогава нямаше да има нужда от наука."
Отдавна се знае, също така, че в природата съществуват много организми - приони, вируси, бактерии - които човек не може да види с просто око. Преди да бъдат създадени микроскопите, хората не са имали никакво понятие за микроорганизмите.
В ретината си ние имаме сензори за цветове, които могат да открият само червен, зелен и син цвят. Науката е открила, че притежаваме сензори само за червено, зелено и синьо. Т.е. ние не би трябвало да виждаме жълтото, оранжевото, кафявото и пр. произхождащите от тях други нюанси и цветове. Но тези цветове си съществуват и ние, все пак, ги виждаме,макар и приблизително - и то защото нашите мозъци могат да наподобят всеки един от тези цветове, като смесят различни количества от червеното, зеленото и синьото. Човек може да се убеди в това, като погледне внимателно екрана на стар телевизионен приемник. На него се виждат само червени, зелени и сини точици. Цветната телевизия реално е една илюзия.
Очите ни ни заблуждават също да мислим, че можем да видим дълбочината на даден обект или изглед. С други думи - да видим предмета обемен. Ретините на очите ни са дву-измерни, т.е. възприемат двуизмерни образи (просто казано - плоски), но, понеже имаме две очи, разделени на няколко сантиметра едно от друго, лявото и дясното мозъчно полукълба сливат тези две изображения, получени от двете очи, давайки ни с това лъжливото усещане за трето измерение.
За по-отдалечените обекти ние можем да преценяваме доколко обектът е отдалечен от нас като наблюдаваме как се движи той, когато ние движим главата си. Това се нарича паралакс. Паралаксът обяснява факта, че понякога малките деца казват: "Луната ме следи!" Това е, защото мозъкът среща трудности да схване паралакса на толкова отдалечен обект като Луната и за мозъка изглежда, че Луната стои винаги на фиксирано разстояние "зад" него - но това също е само една илюзия, причинена от това, че мозъка е направил пряка връзка с дадения обект.
И в заключение, всички знаем интересния пример с мравката и слона: и свързания с него въпрос – мравката дали възприема слона като слон, или просто като част от ландшафта, по който тя лази? С този вид явление можем да обясним и състоянието на индивидуалния човек върху планетата, която той обитава. Преди да разбере от съвременната наука, че Земята е нещо като кълбо, човекът е възприемал „собствената“ си планета по най-различни начини, достигнали до нас от древни предания и митове – но нито един от тези начини не е представял Земята като кълбо. Един огромен спрямо човека обект не може лесно да се схване в неговата цялост. Същото се отнася и за един прекалено малък обект.
...
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 26 септември 2016 г.
...
ДРУГИ СТАТИИ:
АУРАТА НА ЛЮБОВТА: КОГАТО ОБИЧАМЕ СМЕ ДОБРИ, ДОБРОНАМЕРЕНИ, ПОЛОЖИТЕЛНИ И КРЕАТИВНИ
АКО НА СВЕТА НЯМАШЕ ЗЛО…
48 ФАНТАСТИЧНИ ФАКТИ ЗА ЧОВЕШКОТО ТЯЛО
РИЧАРД БАХ: ТИ ТЪРСИШ ПРОБЛЕМИ, ЗАЩОТО СЕ НУЖДАЕШ ОТ ТЕХНИТЕ ДАРОВЕ
ЙОГА: ТЕХНИКА ЗА ТРАНСФОРМИРАНЕ И КУЛТИВИРАНЕ НА ГНЕВА
МИСЛЕНЕТО Е БОЖИ ДАР – СПОСОБНОСТ ЗА ПРЯКА ВРЪЗКА С ВИСШИЯ РАЗУМ
ВНИМАНИЕТО - ГАРАНЦИЯ ЗА УСПЕХ
...
