МИСЛЕНЕТО Е БОЖИ ДАР – СПОСОБНОСТ ЗА ПРЯКА ВРЪЗКА С ВИСШИЯ РАЗУМ
Често ми се струва, че именно мисленето е тази способност, този процес, който ни дава възможност да различаваме нещата:
добро от зло, бяло от черно, светло от тъмно и т.н. Или, с други думи, може би Дървото, от което Адам и Ева са изяли забранения плод, е ДЪРВОТО НА МИСЪЛТА. Този плод не им е дал известното на всички „нравствено чувство“, а ги е снабдил с възможност за мислене. Нравственото чувство е последствие от тази способност.
Ето какво казва Хермес Трисмегист за интелекта и Логоса в „Корпус Херметикум“:
Да мислиш е подобно нещо на това да плуваш или да ходиш. Плувайки, ти не създаваш водата, ти можеш да я ползваш, управляваш и насочваш, както и да управляваш себе си във водна среда. Ходейки, ти не създаваш земята, повърхността, върху която ходиш – а имаш способността да се придвижваш в твърда среда.
Мислейки, ти не създаваш мисли, а имаш вътрешното зрение да улавяш и подбираш тези мисли (идеи), които съществуват и винаги са съществували в, условно казано, Пространство-времето на Разума. Няма значение как ще бъде наречен Разумът – може да се ползва думата Бог, може СвръхАз, Висш Разум и т.н. И, разбира се, той не е обвързан с пространство-времето. Той е нещо като безпространственост и безвремевост, които, обаче, включват в себе си и пространство-време. Недуалистично осъзнаване, съзнание и изобщо – недуалистичност.
Мисленето поражда дуализма, т.е. разделя едно нещо от друго. Буквите, които виждате тук, са неразделна част от фона и екрана – но покрай буквите, фонът и екранът остават незабелязани от активния ни ум. Това е образно описание на феномена. Не можем дори да си представим само букви – без фон. Какъвто и да е този фон. Но умът ни подбира да види основно буквите и пренебрегва фона…
Казано е, че мисленето създава света. Светът на Майа, на Илюзията. В началото всичко е Един Разум - той поражда Мисъл, която е нещо като вълна, вибрация, която от своя страна поражда следващи вибрации - и светът се създава. Игра, Танц на Висшия Разум - отново и отново, в един Вечен Миг.
Висшият Разум мисли чрез безброй индивидуални разуми. И създава света. Мислейки, ние не създаваме мисли - а направо създаваме света...
МИСЛЕНЕТО Е ВЕЛИК БОЖИЙ ДАР, НО И ГОЛЯМО ПРОКЛЯТИЕ. Защото то е преди всичко отговорност. То е тежест, която далеч не всеки може да понесе, както и далеч не всеки може да го управлява...
Защо в повечето духовни учения има стремеж да се спре мисленето? Защото умът ни е привързан към мисленето. Към процеса на мислене. Той сам не създава мисли, но постоянно улавя безбройните мисли, намиращи се във Висшия Разум. За да видиш, осъзнаеш и преживееш Висшия Разум, трябва да спреш да се взираш в отделните мисли (идеи). Тогава ти, надарен със способността да мисли, т.е. да различава, ще успееш да различиш Цялото, Висшия Разум, Единствената Реалност, или както искаме да го наречем. Той, понеже е Цялото, е труден, дори и невъзможен за различаване. Просто защото няма от какво да се различава, той е Едното (без две), според Веданта. Но интелектът това може да го осмисли и осъзнае – и да види. Образно казано, мислите са нещо като завеса, воал, който скрива от погледа на нашето индивидуално съзнание Единствената Реалност, Единственото Съзнание, Единствения Разум.
Разумът или Съзнанието са едно нещо, едно единствено Съзнание, което гледа, възприема и създава проявения свят, посредством безброй индивидуални съзнания. Изяждайки забранения плод, Адам и Ева са получили своите индивидуални съзнания, като част от Единното Съзнание. Техните индивидуални съзнания са били надарени със способността да мислят, т.е. да бъдат в пряк контакт с Единния Разум. И легендата твърди, че Бог ги изгонил от Рая, за да не би да опитат и от Дървото на Безсмъртието. Това дърво вероятно е осъзнаването, че Всичко е Един Разум, Един Бог, Едно без Две. Както казва Хермес Трисмегист – щом имаш интелект и Логос, който да го управлява отвътре, то ти не се различаваш по нищо от безсмъртните. Образно казано, Адам и Ева са изгонени от Рая, но снабдени със способността да мислят: дадена им е възможност, посредством мисленето да постигнат Единния Разум. Не да вземат наготово плода от Дървото на Безсмъртието, а със своето индивидуално съзнание да постигнат осъзнаване, че всъщност са си безсмъртни (или че животът и смъртта са неразделни части от едно цяло – няма живот без смърт, както няма и смърт без живот, като двете страни на една монета).
Способността за мислене може да се съотнесе и към Вътрешния Наблюдател – едно сравнително модерно понятие, което обаче води своя произход от дълбока древност, просто е изказано с модерни думи. Вътрешният Наблюдател твори проявения свят – но само, ако успее да се разграничи и отдели от безбройните мисли в Общия Разум. Защото той има склонността да приема формата на всяка една мисъл, към която е приковано вниманието му. Вътрешният Наблюдател е тази част от нас, която Е Висшият Разум.
Затова е казано, че е добре да внимаваме и да контролираме какво мислим…
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 07 януари 2016 г.
ПОДОБНИ СТАТИИ:
СИЛАТА НА МИСЪЛТА: НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА
АЗ СЪМ АЛФАТА И ОМЕГАТА
АКАШОВИТЕ ЗАПИСИ - ДРЕВНИЯТ БЪДЕЩ ИНТЕРНЕТ НА ХОРАТА
АКО ДАДЕНО ЯВЛЕНИЕ ИМА ЛОГИЧНО ОБЯСНЕНИЕ, ТОВА НЕ ЗНАЧИ, ЧЕ ТО НЕ Е ЧУДО
КАК НАЧИНЪТ НА МИСЛЕНЕ СЪЗДАВА ВИДА НА НАШАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
...
