КАК НАЧИНЪТ НА МИСЛЕНЕ СЪЗДАВА ВИДА НА НАШАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Или – още за правилното позитивно мислене.
През живота си всеки е срещал един вид хора, които много обичат да се оплакват – за какво ли не! Понякога дори, за напълно неочаквани неща. На тези хора всичко им е „най-трудно“, животът тях винаги ги поставя на „най-големите“ изпитания, „само те си знаят какво им е“ и прочие репертоар. Такъв човек винаги омаловажава твоите усилия, твоите мисли, твоите постижения, твоите приятелски съвети дори – той страда и вечно ще страда. На теб ти е лесно, а той винаги минава през неописуеми трудности. И, не! Не мислете, че след като е преминал поредната трудност и е видял светлина в тунела! Този човек преминава и дори, ах! Преодолява всяка една трудност, само и само да установи, че след преминатата успешно трудност, го чака нова, още по-трудна!
Надявам се, че се долавя иронията в горния абзац. Както и това, че всеки от нас вероятно е имал моменти, в които – буквално – е бил този теоретичен човек.
Важното в случая е, да успеем да сме този човек само за кратки отрязъци от време-пространство. Лошото е, че някои се задържат дълго в тази непродуктивна, „каръшка“ позиция. Когато това стане, светът „се заразява“ с лош късмет. Става срамота да се хвалиш и още по-срамно – не дай Боже! – да кажеш, че ти е лесно и че Животът е прекрасен! Срам! Дори да е така, нямаш право да го казваш! Хората страдат! Така, като те гледат, че ти е лесно и хубаво, страданието им се увеличава!
Този вид хора не желаят да се заразят от твоя добър късмет, от твоята „леснотия“! Те предпочитат да заразяват всички със своето „висше“ състояние на „страдание“.
Да си представим или припомним за момент отрязък от време, когато сме били този човек. Всичко ни е криво, ядосва ни най-малкото нещо. Светът ни изглежда неприятен, досаден и „недостъпен“. Това са нашите мисли в този момент. И, сега, внимание!
В такива моменти наистина не ни върви. Каквото и да захванем – се проваля. Независимо дали то е някакъв мащабен замисъл или просто да сготвим някаква манджа. Изпокарваме се с близки и далечни хора.
Защо?
Защото начинът ни на мислене, видът на мислите ни в такива моменти ни вкарва в тези ситуации.
Мислите наистина са творящите агенти. Те, буквално, изграждат света, реалността, действителността.
Затова, не е шега работа какво и как мислим.
Мисли си, че светът е ужасен, и той става ужасен!
Сега, надявам се, можем да разберем тези хора, които постоянно се оплакват и на които винаги им е най-трудно. Да, ние ги разбираме. Лошото е, че те не могат да разберат, че това тяхно състояние не е продиктувано от някаква „сляпа съдба“, от някакъв мистериозен „лош късмет“ – а в огромен процент от самите тях...
Такъв вид хора всячески ще се мъчат да ви убедят, че от хубави мисли няма смисъл. Че каквато и да е нагласата ти, „като не върви – и не върви!“. И никога няма да усетят, че по този начин още повече подчертават причината за своето състояние. Защото, напълно логично – те са в такова лошо състояние, понеже обичат лошите мисли, привързани са силно към тях и дори не дават да се издума за хубави мисли – възприемат ги за безсмислени и наивни. Този вид "страдалци" убедено ще ви обяснява, че мислите му са такива, защото животът му е такъв, защото са му продиктувани от неговата пряка реалност. И дори няма да се сети, че има вероятност да е обратното - животът му да е такъв, защото мислите му са такива. Не се изисква кой знае какво въображение и интелект за това, но - няма какво повече да се каже... По същия начин може да си представим един болен човек, който не желае да се лекува – защото няма смисъл. Не приема съвети и лекарства – счита, че „той е болен“ и това е. И не може да разбере, че, за да спре да бъде болен, трябва, най-малкото, да си представи, че в света е възможно и съвсем друго състояние. Че болестта не е единствената възможност. И да спре да я дондурка нея, а просто да помисли и за здравето. Да позволи на ума си да мисли за здраве, и да му забрани да предъвква болестта...
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 21 октомври 2014 г.
...
...
