СЪНИЩАТА И СЪНУВАНЕТО – СЪВЕТНИЦИ ОТ ВИСШИ ИЗМЕРЕНИЯ
СЪНИЩАТА И СЪНУВАНЕТО – СЪВЕТНИЦИ ОТ ВИСШИ ИЗМЕРЕНИЯ
Настоящата публикация има за цел да запознае читателя с невъобразимото богатство на сънищата и нестандартните състояния на съзнанието, като всички те са разгледани от научна, психологическа, парапсихологическа, философска, шаманистка, Йога- и Тантра-гледни точки. Всеки човек притежава това Богатство, тези Вселени от невъобразими знания и възприятия, друг е въпросът, че далеч не всеки ги цени, използва ефективно и изобщо им обръща внимание. Пригответе се за едно шеметно пътуване из дебрите на СЪНЯ и СЪНУВАНЕТО. Приятно пътешествие!
Сънищата могат да определят нашата съдба. Един от най-известните сънища, достигнали до нас от историята, е този на византийския император Константин Велики през 312 година след Христа. Изправен с войските си пред голяма битка срещу два пъти по-голяма вражеска армия, той преценява, че вероятно на другия ден ще загине по време на сражението. Но в съня му преди решителния сблъсък, пред него се явява ангел, който носи кръст и повтаря следните думи: „С този символ ще победиш!“. И със събуждането си императорът веднага нарежда всички щитове на войниците да бъдат украсени със символа на кръста. Историята казва, че той удържал бляскава победа и с нея затвърдил властта си над тогавашната Римска империя. След този случай той дава обет и да изкупи всичката пролята кръв на гонените дотогава християни, които при предишните императори били подлагани на много мъчения и гонения, и фактически така прокарва пътя на християнството, което впоследствие става официална религия на империята.
Разбира се, древните текстове, както свещени, така и исторически, а също и художествени, говорят за различни известни и неизвестни персонажи и техните сънища, повлияли в една или друга степен на животите на много хора и империи. Сънуват както крале и кралици, така и скитници и просяци, и хората от незапомнени времена са имали вярването и усещането, че някои сънища за знамения за бъдещето.
Много известни са сънищата на египетския фараон от Библията (Битие, глава 41), чийто тълкувател Йосиф бива обявен от фараона за пророк и му е дадена власт над цял Египет:
[41:1] Като се минаха две години, на фараона се присъни, че стои при реката;
[41:2] и ето, излязоха из реката седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръсталака;
[41:3] но ето, след тях излязоха из реката други седем крави, грозни и мършави, и се спряха при другите крави, на речния бряг;
[41:4] грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава се събуди фараонът,
[41:5] и пак заспа, и му се присъни втори път: ето, седем пълни и хубави класове израснаха из едно стъбло;
[41:6] но ето, след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове;
[41:7] и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че това беше сън.
[41:8] На сутринта се смути духом и проводи, та повика всички египетски влъхви и мъдреци; фараонът им разказа съня си, ала се не намери никой, който да му го изтълкува.
[41:9] Тогава главният виночерпец заговори на фараона и рече: сега си припомням греховете;
[41:10] фараонът се бе разгневил на слугите си и тури мене и главния хлебар под стража в дома на началника на телопазителите;
[41:11] и сънувахме в една нощ, аз и той, всякой сънува сън с особено значение;
[41:12] там беше с нас един млад евреин, роб на началника на телопазителите; ние му разказахме нашите сънища, и той всекиму от нас изтълкува съня;
[41:13] и както ни бе изтълкувал той, тъй се и сбъдна: аз бидох върнат на своето място, а оня биде обесен.
[41:14] Тогава фараонът проводи, та повикаха Иосифа, когото извадиха бързо из тъмницата. Той се острига, промени дрехите си и дойде при фараона.
[41:15] Фараонът рече на Иосифа: сънувах сън, пък няма кой да го изтълкува, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.
[41:16] Отговори Иосиф фараону и рече: не аз, а Бог ще даде отговор за добро на фараона.
[41:17] И рече фараонът на Иосифа: сънувах, че стоя на брега на реката;
[41:18] и ето, излязоха из реката седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката;
[41:19] но ето, след тях излязоха други седем крави мършави, много грозни и постали; не съм виждал по цялата Египетска земя толкова грозни, като тях;
[41:20] и посталите и мършави крави изядоха първите седем тлъсти крави;
[41:21] и влязоха тлъстите в утробата им, но се не забелязваше, че бяха влезли в утробата им: те бяха все тъй мършави, както и по-напред. И аз се събудих.
[41:22] После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове;
[41:23] но ето, след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове;
[41:24] и празните класове погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на влъхвите, ала никой не ми го изтълкува.
[41:25] Тогава Иосиф рече фараону: сънят фараонов е един: каквото Бог ще прави, явил е фараону.
[41:26] Седемте хубави крави са седем години; и седемте хубави класове са пак седем години: сънят е един;
[41:27] седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години; също и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години.
[41:28] Ето защо аз казах на фараона: каквото Бог ще прави, явил е на фараона.
[41:29] Ето, идат седем години с голямо изобилие по цялата Египетска земя;
[41:30] след тях ще дойдат седем гладни години: и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египетската земя, и глад ще изтощи земята,
[41:31] и предишното изобилие по земята няма и да се забележи поради глада, който ще настъпи, понеже той ще бъде твърде тежък.
[41:32] А задето се е присънило фараону на два пъти, значи, че това е истинско слово Божие, и че Бог наскоро ще го изпълни.
[41:33] А сега нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави над Египетската земя.
[41:34] Нека фараонът заповяда да бъдат поставени над земята надзиратели, и през седемте изобилни години да се събира петата част (от всички произведения) на Египетската земя;
[41:35] нека те събират всякаква храна през тези настъпващи добри години и да съберат в градовете жито под фараонова ръка за храна, и да го пазят;
[41:36] и тази храна да бъде запазена за земята през седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, та земята да не загине от глад.
[41:37] Това се допадна на фараона и на всичките му служители.
[41:38] И рече фараонът на служителите си: ще намерим ли такъв, като него, човек, у когото да има Дух Божий?
[41:39] И рече фараонът на Иосифа: понеже Бог ти откри всичко това, то няма такъв разумен и мъдър като тебе;
[41:40] ти ще бъдеш над моя дом, и думата ти ще слуша целият ми народ; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
[41:41] И пак рече фараонът на Иосифа: ето, поставям те над цялата Египетска земя.
[41:42] Тогава фараонът извади пръстена от ръката си и го тури Иосифу на ръката; облече го с висонни дрехи и окачи на врата му златна верижка;
[41:43] заповяда да го возят на втората от своите колесници и да възгласят пред него: коленичете! И го постави над цялата Египетска земя.
[41:44] И рече фараонът на Иосифа: аз съм фараон; без тебе никой не ще подигне ръка, ни нога в цялата Египетска земя.
[41:45] И фараонът нарече Иосифа с име Цафнат-панеах; и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-фера, илиополски жрец. И тръгна Иосиф по Египетската земя.
[41:46] Иосиф беше на трийсет години, когато се представи пред фараона, египетския цар. И отдалечи се Иосиф от лицето на фараона и обходи цялата Египетска земя.
[41:47] А през седемте плодородни години земята даваше от зърно по шепа.
[41:48] И събра той всякаква храна през седемте (плодородни) години в Египетската земя, и тури храните в градовете; във всеки град прибра храната от околните ниви.
[41:49] И натрупа Иосиф храни твърде много, колкото морския пясък, тъй че престана и да ги смята, защото чет нямаха.
[41:50] Преди да настанат гладните години, родиха се на Иосифа двама синове, които му роди Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-фера.
[41:51] И на първородния Иосиф даде име Манасия, защото (казваше той) Бог ми даде да забравя всички свои злочестини и целия си бащин дом.
[41:52] А на втория даде име Ефрем, защото (казваше той) Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
[41:53] И изминаха седемте години на изобилие в Египетската земя,
[41:54] и настъпиха седемте гладни години, както бе казал Иосиф. И настана глад по всички земи, а в цялата Египетска земя имаше хляб.
[41:55] Но когато и цялата Египетска земя захвана да гладува, народът завика към фараона за хляб. И рече фараонът на всички египтяни: идете при Иосифа и правете, каквото ви каже той.
[41:56] И настана глад по цялата земя; тогава Иосиф отвори всички житници и захвана да продава жито на египтяни. А гладът се усилваше в Египетската земя.
[41:57] И от всички страни дохождаха в Египет да купуват жито от Иосифа, защото гладът се усили по цялата земя.
(цитатът е от изданието на Библията на: dveri.bg)
Сънищата често биват свързвани с пророчества, както в миналото, така и в настоящето, но в днешно време те са сфера, от която се интересува науката и която предоставя огромно поле на действия, изследвания и значителни открития, свързани с мозъка, съзнанието и невронауката. Например идеята, че невротрансмитерите могат да улесняват придвижването на информацията през синапсите, която идея формира основата на невронауката, всъщност е хрумнала на фармаколога Ото Люи по време на един сън. Ото Люи (3 юни 1873- 25 декември 1961) е германски фармаколог и психобиолог, който през 1936 г. Получава Нобелова награда за откриването на невротрансмитера ацетилхолин, което дало възможност за по-нататъшно успешно развитие на медикаментозната терапия на мозъка и психиката.
По подобен начин, през 1865 г. ученият Аугуст Кекуле сънува бензена, като в съня си видял, че въглеродните атоми в съединението се свързват помежду си веригообразно и че тази верига се затваря в кръг – като уроборос, змията, захапала опашката си. Този сън дпоследствие отключил познаването на атомната структура на бензена. И Кекуле възкликнал: „Нека да се учим да сънуваме!“.
За сънищата, също така, се вярва, че те са прозорец към нашите истински желания и наклонности. Великият ренесансов писател Мишел дьо Монтен пише: „Вярвам, че е истина, че сънищата са реалните интерпретации на нашите наклонности, но се изисква изкуство, за да можеш да ги подбереш и разбереш.“
Една от най-известните фигури от по-нови времена, изследвала и предложила теория за сънищата, несъмнено е Зигмунд Фройд. В своя епохален труд „Тълкуване на сънищата“, Фройд казва, че сънищата са проявления на нашите подсъзнателни желания, които често биват потискани от будното съзнание, но пък всяка нощ биват пускани на свобода.
Карл Густав Юнг, бидейки първоначално ученик на Фройд, впоследствие придобива различен от фройдисткия поглед върху съня и сънуването, създава своя велика школа в психологията и довежда тълкуването на сънищата до непознати дотогава висоти.
Киното също експлоатира нашироко идеите за сънищата и сънуването. Във филма, известен на български език като „Генезис“ (Inception) с главна роля на Леонардо ди Каприо, основната идея са осъзнатите сънища. По-скоро името на филма би трябвало да се преведе като „Внедряване“, защото там става дума за един особен вид промишлен шпионаж. Професионалисти по промишлен шпионаж използват специални и твърде нестандартни методи за извличане на стратегически важна информация – втурват се в сънищата на хората, от които искат да получат информация и им взимат идеите, като същевременно внедряват в съзнанието на сънуващия други идеи. Много внимание е обърнато и на „технологията“, условно наречена „заедно сънуване“ – способността на няколко души да се потапят заедно в един и същ сън.
Независимо от цялата загадъчност и мистика, с която са обвити сънищата, съвременната наука също ги изследва и вече може да се каже, че е открила и обяснила множество феномени, свързани със съня и съновиденията.
Например, в наше време науката е постигнала нещо, което в предишни времена е било считано за напълно невъзможно: учените са в състояние да заснемат снимки и видеозаписи на сънища, посредством сканиране на мозъка с апарати за ядрено-магнитен резонанс (MRI SCAN). Може би някой ден, с развитието на тази и подобни технологии, ще бъдем в състояние да можем да видим съня си от предишната нощ на филм, съвсем непосредствено. Може би, с течение на времето, ще бъде създадена технология, която да ни помага да добием съзнателен контрол на сънищата – такъв, какъвто човек има, когато има спонтанно или целенасочено осъзнати сънища (наричани още „люсидни“), както и да можем по желание да влизаме в нечий чужд сън. Може би.
Реално, отдавна е доказано, че сънищата не са някаква ненужна игра на затормозения ни мозък, а всъщност са много важни и съществени компоненти за нашето непосредствено оцеляване. Не само на човека, а и но много други същества. Опити с животни, на които им се пречи да заспиват, които биват изкуствено лишавани от сън, показват, че те умират от това много по-бързо, отколкото например от глад, защото такъв вид депривация (лишаване) нарушава рязко процесите на метаболизма (обмяната на веществата). За съжаление, все още не е доказано научно как точно се получава това. Човекът също не може да живее дълго, ако е лишен от сън. Разбира се, има определени мозъчни увреждания, които причиняват тотална инсомния (безсъние) – има данни, че хора с такъв проблем са преживявали дълги години, но това, разбира се, е изключение.
Сънуването е важна част от цялостния цикъл на сън. Тук разграничаваме сън и сънуване. За обозначаване общо на сън се употребява глаголът „спи“, докато „сънува“ показва преживяване на съновидения по време на спане. Доказано е, че човек сънува средно два часа на нощ, като всяко сънуване (съновидение) трае от 5 до 20 минути. Средно човек сънува шест години през живота си. Разбира се, сънят е повече – около една трета от целия човешки живот. Когато виждаме тези статистически данни, няма как да не се сетим и за „първите седем“. Те нямат нищо общо с часовете за сънуване, но някак се набива на очи: отпуснати са ни седем години, и то първите, за да се адаптираме към човешкото общество и да станем негови пълноценни членове, и шест години, разпрострени из целия живот, за да можем да влизаме в контакт с „отвъдното“ или с Висшия Аз, например.... А по-натам в текста ще бъде обяснено защо по време на сънуване сме сякаш извън пространство-времето.
Множество изследвания показват нещо интересно за сънищата – те са универсални за цялата човешка раса. Независимо от културата и етническата принадлежност, хората споделят едни и същи теми на сънуване. От подобни канстатации, подплатени с богат изследователски материал и статистики, Карл Густав Юнг създава концепцията си за Колективното Несъзнавано и Архетиповете, която съвсем схематично и опростено може да се представи така: цялото човечество споделя една и съща съкровищница от натрупани и несъзнавани знания (Колективното несъзнавано), като Архетиповете са образи (идеи) на различни главни аспекти от тази съкровищница.
Американският психолог Калвин Хол (18 януари 1909 – 4 април 1985) развива КОЛИЧЕСТВЕНАТА КОДИРАЩА СИСТЕМА на сънищата. Той работи десетилетия върху систематичното изследване и анализа на сънищата. В продължение на 40 години Хол записва над 50 000 сънища, първоначално на свои студенти, впоследствие на хора от различни възрасти, деца и възрастни, както и на жители на различни краища на света. От всеки човек той записвал между 15 и 25 сънища, като впоследствие ги анализирал, в търсене на общи модели. В процеса на работа той скоро развива своята „количествена кодираща система“, която разделя съдържанието на сънищата на различни категории като настройки, предмети, герои, взаимодействия, емоции, нещастия, и няколко други. Огромната емпирична работа на Калвин Хол показва, че сънищата на хората от различни групи са по-скоро подобни един на друг, отколкото различни, макар да има, разбира се, вариации, поради различията в културните традиции. В същото време той открива огромни индивидуални разлики в честотата на сънищните елементи. Тези елементи съответстват на схващанията в будно състояние, на емоционалните занимания и интереси, което Хол нарича "приемственост" между сънищното съдържание и мислите в будно състояние. Хол е изследвал и множество хора, водещи дневник на своите сънища, като е отбелязал значително съответствие между промяната на съдържанието на сънищата и промените в живота на съответния сънуващ.
През 1953 г. Хол развива своята КОГНИТИВНА ТЕОРИЯ НА СЪНИЩАТА. Според нея "сънищата изразяват концепции за Аз-а, членовете на семейството, приятелите и социалната среда. Те разкриват понятия като "слаб", "утвърждаващ", "необичан", "доминиращ" и "враждебен". Калвин Хол развива също метафорична теория на сънищния символизъм. За целта той използва различни метафорични изрази, включени в жаргона или поезията, с акцент върху метафорите, изследвани от различни когнитивни лингвисти. Хол вярва и твърди, че "сънуването е просто мисъл или последователност от мисли, която възниква по време на сън, и че сънуваните образи са визуални представяния на личните схващания и концепции." Казано с други думи: "сънищата отразяват несъзнателното себеосъзнаване на сънуващия, което често изобщо не прилича на нашите измислени и изкривени автопортрети, с които се заблуждаваме в будния си живот; сънищата отразяват огледално аз-а." Например, ако някой сънува, че е нападнат от свои приятели, това може да е проява на страх от приятелство в будния живот. Разбира се, предното твърдение показва само един аспект на нещата - според Хол всеки сън има повече от едно значение и тълкувание.
Общо погледнато, човешкото сънуване е една необятна област, за която има вече натрупани огромни количества данни и информация и която има още много непознати и неизследвани пространства. В тази връзка, интересно е да се отбележи, че животните не сънуват по същия начин като човека. Например делфините – науката казва, че когато те спят и сънуват, при тях всъщност спи и сънува само едната мозъчна полусфера, което е с цел да се избегне потъването, тъй като те са бозайници, които дишат въздух от атмосферата, не са риби. Така че, ако те сънуват, явно сънуват само с едното мозъчно полукълбо.
Човешкият мозък не е дигитален компютър, а е по-скоро невронна мрежа от определен вид, която постоянно се свързва със самата себе си и вътре в самата себе си. Образно – невроните постоянно изграждат нови връзки и пътища помежду си. Учени, които работят с невронни мрежи са забелязали нещо интересно: често тези системи-мрежи биват насищани твърде много, когато научават твърде много неща наведнъж, и с цел да успяват да поемат повече информация занапред, те трябва да влязат в „сънищен режим“, по време на който всички нови спомени и натрупани информации започват да се пренареждат и групират, докато невронната мрежа се опитва да смели целия нов материал. В тази връзка – сънуването може да се разглежда като „почистване и подреждане на къщата“ – процес, при който мозъкът организира новите знания и впечатления и ги свързва по разбираем и удобен за използване начин.
Ако това наистина е вярно, защото то е доказано при работа с невронни вериги, но не и при изследвания на човешкия мозък като цяла система, то вероятно всички организми, които могат да заучават нови умения и знания, трябва периодично да влизат в сънищен режим, за да погат да преподредят спомените си в удобен за изплозване вид. Или, с други думи – явно сънищата служат именно с цел учене и научаване на нови неща. Това кара някои учени да спекулират с идеята, че и роботи, които могат да се учат от опита си, би трябвало също да спят (и сънуват).
Има множество изследвания в областта на неврологията, които са потвърдили, че доброто и качествено запазване на спомени (памет) може да бъде подобрено от достатъчен сън между времето на активно учене и изпита върху наученото. Мозъчни сканирания са показали, че зоните на мозъка, активирани по време на съня, били същите като тези, активирани при ученето на изпълнението на новата задача. Или, казано по-обобщено:
СЪНЯТ И СЪНУВАНЕТО ПОДОБРЯВАТ ЗАПАМЕТЯВАНЕТО И УСВОЯВАНЕТО НА НОВИ УМЕНИЯ
На всеки му се е случвало в ежедневието да каже: Не мога да реша какво да правя! Мислите в главата ми са безброй и ще щурат хаотично! Има ги, но как да хвана мисловната нишка, която ще ме отведе до правилното решение? Я да заспивам! Сигурен съм, че със събуждането на сутринта решението ще е дошло!
Тази тема е широко застъпена и в народното творчество, почти няма човек, който в детството си да не е чувал в някоя приказка съвета:
НЕ СЕ ТРЕВОЖИ! ЛЕГНИ И ПОСПИ! УТРОТО Е ПО-МЪДРО ОТ ВЕЧЕРТА.
Преди да продължим нататък, интересно е да се отбележи, че, противно на мнението, че сънищата съдържат и преработват събития от реалния живот, случили се няколко часа по-рано, те всъщност статистически най-често преработват информация и спомени, възникнали няколко дни, преди съответното съновидение. Правени са опити с хора, на които в будно състояние се поставят за известно време розови очила. Сънищата им стават оцветени в розово няколко дни след реалното събитие.
В наше време сканирнето на мозъка с ядрено-магнитен резонанс и ЕЕГ спомагат до голяма степен за разкриване на някои „тайни“ за сънищата и сънуването. Когато сме будни, ЕЕГ-сканирането показва, че мозъкът излъчва постоянни и стабилни електромагнитни вълни. Когато започваме да заспиваме постепенно, ЕЕГ-сигналите започват също да променят своята честота. Когато вече сме заспали и започнем да сънуваме, електромагнитните вълни започват да се излъчват от ствола на мозъка, като отиват нагоре, достигат някои зони на мозъчната кора, подчертано тези, които отговарят за виждането (визуалните зони на кората на мозъка). Това обяснява защо визуалните образи са важен компонент на сънищата ни.
Накрая на процеса започваме реално да сънуваме, влизаме в „сънищен режим“ и нашите мозъчни вълни се типизират с така нареченото „бързо движение на очите“ – Rapid Eye Movement или съкратено REM. Такова движение е наблюдавано и при някои животни по време на сън, от което учените правят заключение, че вероятно и те сънуват, имат съновидения.
И тук е интересното: докато по време на сънуване са включени зрителните центрове на мозъчната кора, центровете на обонянието, вкуса и осезанието (усещането за допир) са напълно изключени. Почти всички образи и усещания, преминаващи през тялото по време на сънуване, всъщност са само-създадени, произлизащи от електромагнитните вибрации на нашия мозъчен ствол – а не от външни стимули. Тялото по време на сънуване е почти изцяло изолирано от външния свят. Също така, по време на сънуването, ние сме парализирани в една или друга степен, т.е. центровете в мозъка, които отговарят за движението и двигателната ни активност, са изключени по време на сън(в различни степени, понякога напълно, друг път частично). Това, вероятно, е с цел предпазване на тялото от действия по време на сънуването, които могат да застрашат живота на спящия човек. Известно е състоянието сомнамбулизъм (от лат. somnus – сън; ambulo,ambulare – ходя, вървя наоколо). При хора, които ходят и вършат реално различни действия по време на сън, двигателните центрове в мозъчната кора не са изключени по различни и най-често, неустановени причини. Друго нетипично състояние, свързано с двигателните центрове по време на сън и сънуване е така наречената сънна парализа. От нея, според проучванията, страдат около 6 % от хората и се изразява в това, че усещането за парализираност и неспособност да се движиш остава известно време и след събуждането. При събуждане такъв човек чувства страх и дори ужас, и се счита, че от там са произлезли множество предания и вярвания, свързани с „зли духове“ от отвъдното, които притискат гръдния кош на човека или крайниците му с някаква недоброжелателна цел. От Викторианската епоха има множество картини на жени, притискани към леглото от някой ужасяващ гоблин или инкуб. Някои психолози считат, че от този синдром на сънната парализа е произлязъл известният в последно време т.нар. синдром на отвличане от извънземни.
Друга активна част на мозъка по време на сънуване е хипокампусът. Науката е доказала, че хипокампусът е мястото, в което се генерират и складират спомените. Има изследвани и документирани случаи, при които хора, загубили хипокампусът си или части от него не могат да запомнят нищо ново. Остават като затворени в „тук и сега“, в един вечен и непроменящ се миг (и помнят единствено това, което са запомнили до загубата на хипокампуса). Активността на хипокампуса по време на сънуване, явно доказва, че мозъкът използва активно натрупаните памет и спомени.
Освен хипокампуса, по време на сънуване са активни и амигдалата и антериорния цингулатен кортекс – първото отговаря за емоциите, а второто за автономните функции на организма, като регулацията на кръвното налягане и сърдечния ритъм. Което говори, че по време на сън е съвсем нормално да изпитваме различни емоции, включително силен страх, както и да се променя алтериалното налягане или сърдечния ритъм.
Но ключът към разкриването на природата на сънищата най-вече се крие в това – кои зони на мозъка СА ИЗКЛЮЧЕНИ по време на сън и сънуване. Освен вече споменатите изключени и неактивни зони, много важна и показателна е зоната на префронталния дорзолатерален кортекс. По време на сънуване тази зона е изключена, а науката казва, че тя е командният център на мозъка. Доказано е, че тази зона е нещо като Съвет на Директорите на едно огромно предприятие. Ако представим мозъка като голяма фирма, тя има множество служители на различни нива, които приемат и преработват всякакви огромни количества информации, като си ги подават едни на други в подходящ, преработен вид. До Съвета на Директорите, който винаги взема крайното решение, достигат само най-важните информации. Префронталният дорзолатерален кортекс (кора) е, така да се каже, рационалният център на мозъка, който винаги има последната дума при вземане на решения за непосредствения живот на индивида. По време на сън и сънуване този център е изключен, т.е. ние не можем да разчитаме на рационалния, планиращ център на своя мозък. Оттук веднага следва обяснението защо сънищата често изглеждат ирационални и извън логическото мислене. И тъй като зрителният център на мозъка е активен по време на сънуване, то ние тогава имаме възможност да работим с огромно количество образи, но без да ги контролираме рационално, без контрола на разума върху тях, което често изглежда напълно хаотично и безцелно (точно защото липсва рационалното оцветяване).
Друг изключен и неактивен център по време на сън и сънуване е орбитофронталният кортекс. Тази част от мозъчната кора е известна на науката като „този, който отбелязва фактите“. Или, видно е защо по време на сън и сънуване ние сме свободни от рационалното мислене, както и от законите на физиката. Центърът, който отговаря на т.нар. здрав разум, този, който отбелязва очевидното, или законите на физиката – той няма думата по време на сън.
Неактивен и изключен по време на сън и сънуване е също темпоропариеталният лоб на мозъка. За него науката казва, че е отговорен за координирането и управлението на нашето чувство за пространство, той ни помага да определим къде се намираме, както и да можем да определяме своето положение, спрямо положението в пространството на всички други обекти. Темпоропариеталният дял на мозъка прави това с помощта на сигнали от очите и от вътрешното ухо – които на свой ред също са неактивни и изключени по време на сънуване. Това обяснява защо по време на сънуване често имаме усещане за преживявания извън тялото. Пространството задължително е свързано с времето – ако вярваме на официалната физика, би трябвало да знаем, че не съществува отделно пространство и отделно време – те са едно, пространство-време. Или, с други думи, изключването на темпоропариеталният лоб на мозъка по време на сънуване обяснява защо по време на сън ние се намираме извън пространство-времето. Защо, когато сънуваме, не сме зависими от пространството и можем изведнъж да скочим от едно място на друго, без да изминаваме пътя между двете точки, както и на момента да се прехвърлим от едно време в друго, без да се налага да изминаваме линейно годините и вековете между моментите, в които сме прескочили. Тази, наглед свръхестествена способност, която в будния живот е свързана с легенди, митове, предания за богове или извънземни от свръх-развити цивилизации, всъщност е дадена на всеки човек – всеки ден! Наш избор е дали ще приемем сънищата и сънуването като неразделна част от нашата стандартна реалност, както и дали ще се възползваме от тази своя, често неглижирана и непризнавана от нашия личен здрав разум, способност.
Тук е добре да се подчертае, че по време на сънуване, все пак сме извън законите на Нютоновата и Айнщайновата физика, но не и на квантовата. По време на сънуване законът за причината и следствието не важи, но той по същия начин не важи и в квантовата физика. Между другото, Карл Густав Юнг, един от най-големите изследователи на сънищата и непознатата и огромна област на Несъзнаваното, без да е физик, е имал голямо влияние върху развитието на квантовата физика, като е предложил своята идея за синхроничностите, която Волфганг Паули, негов близък приятел, успешно внедрява в парадигмите на своята наука.
КАК ВЪЗНИКВАТ СЪНИЩАТА?
Д-р Алън Хобсън, психиатър в Харвардския Медицински Университет е един от световните авторитети в областта на сънищата и сънуването. Той е посветил десетилетия на изследването на процесите по време на сън и счита, че сънуването, и по-специално REM – съня, могат да бъдат изследвани на неврологично ниво и че сънищата възникват тогава, когато мозъкът се опитва да създаде някакъв смисъл от огромното количество случайни сигнали, които се излъчват от мозъчния ствол.
След десетилетия изследване и каталогизиране на сънища, д-р Алън Хобсън систематизира 5 основни характеристики на тези явления:
1. Интензивни емоции – това се дължи на активацията на амигдалата по време на сън, откъдето произлизат например силните страхове и други разтърсващи емоции, когато сънуваме.
2. Алогично съдържание – сънищата могат да менят бързо една сцена с друга, за разлика от ума в будно състояние, когато логичното мислене е силно изразено.
3. Очевидни сетивни впечатления – сънищата ни дават лъжливи сетивни усещания, които всъщност са генерирани вътрешно.
4. Безкритично приемане на сънищните събития – всички ние, когато сънуваме, приемаме безкритично (т.е. без да се включва рационалният център на мозъка) алогичната природа на съня.
5. Трудност да бъдат запомнени сънищата – по принцип сънищата се забравят бързо, до няколко минути след събуждането.
Д-р Хобсън, в сътрудничество с д-р Робърт МакКарли, са може би първите пионери след д-р Юнг, които отправят предизвикателство срещу Фройдианската теория на сънищата. През 1977 г. Те създават своята Теория за Активиране на Синтеза, в която предлагат идеята,че сънищата произлизат от случайни невронни сигнали и връзки в мозъчния ствол, които пътуват нагоре към мозъчната кора, която после се опитва да създаде смисъл от тези случайни сигнали. Според тях, ключът към сънищата лежи във възлите, открити в ствола на мозъка, най-старата негова част, която произвежда и излъчва едни специални химични съединения, наречени адренергици, които ни карат да бъдем внимателни и нащрек. Когато заспим, мозъчният ствол активира една друга система, наречена холинергична (тя произвежда друг вид съединения, наречени холинергици), които ни вкарват в „сънищен режим“.
Когато заспим, холинергичните неврони в мозъчния ствол започват да се активират, излъчвайки непостоянни импулси от електрическа енергия, наречени PGO-вълни (pontine-geniculate-occipital waves). Тези PGO-вълни се излъчват от невроните на мозъчния ствол и на някои части на мозъчната кора само по време на сънуване. Те стимулират двигателните центрове на мозъка, разположени в ствола, но от това не произлиза двигателна активност на мускулите на тялото (освен на мускулите на клепачите), тъй като центровете на двигателната активност в ствола са предварително блокирани и не приемат сигнали от гръбначния мозък – което предотвратява движението на всички мускулни групи. PGO-вълните влияят пряко на емоциите и емоционалните центрове, което също е обяснение на факта,че сънищата винаги съдържат силни емоции (като тревожност, страх, радост, тъга, вина и еротизъм). ПГО-вълните, също така, пътуват от мозъчния ствол към зрителните зони на мозъчната кора (визуалния кортекс), като по този начин стимулират възникването на вътрешни образи и по-общо – на сънища. Клетките на зрителната мозъчна кора започват да резонират на тези вълни с честота стотици трептения в секунда, но несъразмерно, не отмерено, което може би е обяснение на това, защо понякога сънищата ни имат несвързана, непоследователна, некохерентна природа.
Тази система, също така, излъчва химични съединения, които разделят една от друга различни части на мозъка, които са свързани със „здравия разум“ и логиката. Получава се една липса на логически твърдения и наблюдения, които в будно състояние идват от префронталната и орбитофронталната мозъчна кора, покрай което мозъкът става крайно чувствителен към различни праволинейни мисли, на което може да се дължи странната и хаотична природа на сънищата.
И тук стигаме до „точката в пространство-времето“, където се срещат официалната съвременна наука и древните науки, просъществували и развили се също да наше време – Тантра и Йога. Ето за какво става дума: Йога, която представлява едно огромно и необозримо философско учение с практическа насоченост, може би от създаването си в мъглите на Древността се занимава с постигането именно на това, за което ще стане дума по-долу – най-общо казано, с излизане на Съзнанието извън ограниченията на пространство-времето и на логическия разум, но в будно, извънсънищно състояние. А срещата между официална наука и Йога се случва с твърденията на един екип учени, които считат, че човек може да влезе в „холинергичен режим“, без да заспива, без да е в състояние на сън и сънуване, или, по-точно казано, че човек може да сънува, без да спи. Това, според екипа на д-р Едгар Гарсия Рил от Арканзаския университет, може да стане по време на медитация, силно притеснение или сензорна изолация (ако човек е поставен в празен, тъмен контейнер и няма достъп с нормалните си сетива до външния свят). Всички тези условия могат да предизвикат холинергично състояние на мозъка – когато започват да се излъчват ПГО-вълните, но човек си е реално буден. Шофьори и пилоти, които в продължение на дълги часове гледат към празно предно стъкло, също могат да влязат спонтанно в холинергично състояние, без да заспиват. Като добавка, в същото изследване този екип от учени е открил, че хора, страдащи от шизофрения, имат необичайно голям брой холинергични неврони в мозъчния си ствол, което би могло да обясни някои от халюцинациите на шизофрениците.
Свързано с горното е добре да се подчертае, че всички състояния от вида на: осъзнати сънища, медитация, екстрасензорно възприятие, шамански екстаз, транс, и подобни, могат да се характеризират с холинергичното състояние на мозъка и с появата на халюцинации или друг вид „видения“, както и да бъдат аналогични на шизофренията, но между всички тях и заболяването шизофрения има една много голяма разлика. Тази разлика, съвсем схематично, е във връзката между двете мозъчни полукълба на главния мозък.
Ето за какво става дума:
Невронауките са открили, че двете мозъчни полукълба на човека отговарят на две напълно различни личности. Личността, намираща се в лявото полукълбо, е рационална, оперира с точни емпирични факти, отговаря за езика и речта, математиката и образно може да се представи като един здраво стъпил на земята човек. Лявото мозъчно полукълбо ръководи дясната половина на човешкото тяло, дясната ръка, десния крак и т.н. По-натам ще я наричаме „Лявата личност“.
Личността, помещаваща се в дясното полукълбо на главния мозък, не ползва речеви език, не може да говори на него, тя възприема всичко по един ирационален начин, тя е интуицията, директното възприятие, връзката с Несъзнаваното, творческият фактор.
Ако представим Цялото като съвкупност от Съзнавано и Несъзнавано, то може да го нарисуваме като Кръг (Мандала). Съзнаваното е центъра на кръга. Всичко останало е Несъзнаваното. Стандартното съзнание на човека се намира и черпи сведения само от този център, останалата част на Кръга не му е достъпна.
Но тя е достъпна за „личността“ в Дясното мозъчно полукълбо. Ако то успее да влезе във връзка с Лявото – то между двете „личности“ се получава обмен на информация и „лявата“ може да успее да интегрира в себе си и своите понятия информациите, подавани от „дясната“. Т.е. съзнанието на човека се разширява, успявайки да възприеме рационално, досега непознати съдържания (и считани за несъществуващи, ирационални или невъзможни). Но най-често „Дясната личност“ не може да бъде чута от „Лявата“, защото Дясната личност е няма, не може да говори. Много често тази „дясна“, творческа личност, живееща във всеки един човек, бива представяна като „немия затворник, който няма думата“. Във всеки човек има един такъв „затворник“, който е самата интуиция, бива представян в различните учения и традиции по различен начин, например като „ангела-хранител“, който винаги бди над нас и владее „времето“, т.е. познава и миналото, и настоящето и бъдещето, защото пребивава в безвремие, но, понеже е ням, Душата (човекът) много трудно го чува. „Стандартното съзнание“ на човека предпочита да слуша можещия да говори „рационалист“, живеещ в Лявото полукълбо.
Но всъщност, именно тази „Дясна личност“ изпраща информациите от Несъзнаваното по време на сънуване. Тя не работи с думи, а със символи, затова не е толкова лесно да бъде преведен „езика на съня“.
И стигаме до разликата между шизофренията и описаните горе нестандартни състояния на съзнанието. При нестандартните състояния на съзнанието връзката между двете Личности, - Лявата и Дясната, - не е прекъсната. Лявата личност там възприема подадените информации от Дясната и успява да ги интегрира успешно в своите „рационални схеми“, както и да ги впрегне в ефективна работа. При такъв тип връзка, може да се каже, че „разумът“ винаги има последната дума, което осигурява на човека успешно оцеляване и реализация в непосредствения, проявен свят. При шизофренията (в остра активна фаза) тази връзка е изгубена, така да се каже, образно, цялото съзнание е залято и завладяно от творческата, но ирационална Дясна личност – човекът не може да интегрира в рационалното си съзнание съдържанията, подавани от тази „Дясна личност“, и поради това, изобщо не може да се справи в „нормалния“, проявен свят. Защото „Дясната личност“ не е от този свят. Тя може да има достъп до необозрими други Светове и информации, но изобщо не е от „този свят“. Колкото и да е приказлива, рационална и напориста, „Лявата личност“ в този случай изобщо няма думата. (Впрочем, шизофрения в превод значи „разцепване на ума“).
Всъщност, Лявата Личност няма думата и непосредствено по време на сънуване. Може да се каже, че когато човек спи и сънува, всъщност спи само Лявата личност, Дясната е будна. Единственото, което Лявата личност може да направи със сънуваното, е да запомни символите, които са навлезли в съзнанието по време на съня, и да ги „преведе“ или разтълкува правилно, когато човекът се събуди. А това не е никак лесна работа. Лявата личност помни за кратко символите от сънищата. Ако не ги запише веднага след събуждане, те изчезват от активната памет и се връщат в „несъзнаваната памет“, т.е. обратно в Несъзнаваното. Човекът не може да интегрира тези нови знания и няма никаква практическа полза от тях. А и дори да ги е записал, далеч не винаги Лявата личност може да ги разбере и осмисли - и тогава те отново се връщат в Несъзнаваното, чакайки удобен момент пак да изплуват по време на някой сън.
Същото се получава и по време на медитация. Но там „Лявата личност“ също е будна. Това е една много съществена и важна разлика между медитативното състояние и състоянието на сънуване. По-нататък в изложението ще опишем и т.нар. осъзнати сънища. Те са нещо като използване на медитацията по време на сънуване. При тях човекът спи, но Лявата личност също бива събудена.
Трябва да се направи и още една важна разлика – тази между медитация, осъзнато сънуване, сънуване и създадения от К.Г.Юнг метод „активно въображение“.
Ето какво представлява АКТИВНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ на д-р Юнг:
Активното въображение (Active imagination) е метод на работа с несъзнателните (безсъзнателните) съдържания – съновидения, фантазии, визии и т.н., - с помощта на преглед на образите във въображението, водене на диалози и тяхната вербализация.
Целта на активното въображение е да се даде на човека възможност да чуе гласа на тези аспекти на личността, които в обикновено състояние на съзнанието изобщо не се чуват, като по този начин се установи връзка между съзнанието и безсъзнателното (Несъзнаваното). И дори крайните, изявени продукти на този процес (рисунки, живопис, писания, скулптури, танци, музика и т.н.) да не се интерпретират от съзнаваната (рационалната) част на личността, то между твореца и сътвореното възниква някаква своеобразна връзка, която подпомага преобразуването, трансформацията на съзнанието.
Юнг използва за първи път термина „активно въображение“ през 1935 година, в своите знаменити „Тавистокски лекции“, четени в Лондонската Клиника, като терминът описва състоянието на въобразяваща деятелност (imaginative Tätigkeit): свободно мечтаене, фантазми, сънища наяве и т.н.
Активното въображение трябва да бъде различавано от дневното мечтание, като последното си остава в пределите на всекидневния, обикновен опит.
Първият стадий на активното въображение наподобява сънуване с отворени очи. То може да възникне спонтанно или да се предизвика изкуствено. Вторият стадий, освен пасивното наблюдение на самите образи, включва и съзнателно участие в тях, оценка на това, какво означават тези образи, както и морално и интелектуално задължение да се действа, в съответствие със способността да се прониква в тяхната същност. Това точно е преходът от обикновеното съзерцателно или естетическо състояние към позицията на оценка, отсъждане и преценяване на наблюдаваното.
Активното въображение може да стимулира лечението на различни неврози, но само тогава, когато то действа заедно със съзнателните усилия на личността.
За разлика от сънищата, които са основно пасивни преживявания (съзнанието не участва и не се намесва), процесът на активно въображение изисква активното и творческо участие на Егото.
Активното въображение най-често е визуално, т.е. това е процес на разглеждане (визуално въобразяване) на някакви картинки, образи. Тези картинки могат да бъдат два вида: визуални и ментални.
Менталните картинки се създават от бодърстващия ум (Лявата личност) в състояние на възбуда, по подобен начин създаваме такива картинки, когато четем книга. Те не се виждат пред очите, от очите, а възникват в ума, и поради това не пречат да се вижда околния свят.
Картинките от втория тип, визуалните, възникват на границата между сън и бодърстване и са подобни на сънищата или на хипнотичните образи.
Хората също се делят на два типа – по своята склонност да виждат ментални или визуални картинки.
Но и двата вида картинки (образи; ментални и визуални) имат свойството да отварят „вратата към Безсъзнателното“.
От гореописаното може да се види разликата между „обикновено“ сънуване, медитация, йогийско сънуване, активно въображение, шамански транс, осъзнати сънища и т.н. При шаманския транс (а и всеки друг транс) – „Лявата личност“ е напълно изключена и когато човек излезе от транса, не помни какво е виждал, казвал, правел по време на този свой транс; рационалната част на съзнанието е напълно изключена, или спи, но самият човек не спи, за околните изглежда буден.
ЙОГИЙСКОТО СЪНУВАНЕ – ЙОГА НИДРА
В същността си, ЙОГИЙСКОТО СЪНУВАНЕ е много подобно на Юнгианското „активно въображение“. Много е вероятно Юнг да е ползвал йогийски похвати в своята работа и да е създал своя метод на базата на древната техника, известна днес като ЙОГА НИДРА. Когато човек практикува йога-нидра, той хем успява да поддържа и Лявата, и Дясната си личност заедно и будни, хем е в съноподобно състояние, отново на границата между бодърстването и съня. Вероятно ЙОГА НИДРА може да бъде наречена изкуствено индуцирано ОСЪЗНАТО СЪНУВАНЕ, но в полубудно състояние. За разлика от класическото ОСЪЗНАТО СЪНУВАНЕ, при което също двете личности са будни, но самият човек е в спящо състояние. При ЙОГА НИДРА става нещо като размяна на ролите на Дясната и Лявата личност. В класическото будно състояние активната и командваща личност е Лявата. Дясната е пасивна, има я, но нейните видения, непосредствени възприятия, хрумвания и т.н. са недостъпни за „общото“ съзнание на човека. При йога-нидра става смяна на ролите – сега Лявата личност е пасивната, която само наблюдава, отчита, преценява и класифицира, а Дясната „вади“ от Несъзнаваното неща, които биха могли да помогнат по някакъв начин на конкретния човек в непосредствения му живот и дейност.
Ето няколко примера за преживявания по време на йога-нидра, случили се в процеса на нашите йога-практики:
В следващата ЙОГА-НИДРА имаме пример за непосредствено преживяване повреме на практиката и после „досънуване“ на материала по време на сън.
А долу едно йога-нидра преживяване, което включва и „сънуващия“ и друг от участниците в практиката:
...
Тук следва още едно описание и обяснение на ДВЕТЕ ЛИЧНОСТИ, живеещи във всеки един човек, с цел изясняване на разликите между различните състояния на сън и бодърстване.
Преди това ще вметнем, че тези ДВЕ ЛИЧНОСТИ, ЛЯВАТА И ДЯСНАТА са и прекрасна илюстрация и нагледна реализация на ДУАЛНОСТТА изобщо. Светът съществува, защото я има дуалността, противопоставянето на Добро-Зло, Ден-Нощ, Черно-Бяло, Мъжко-Женско и т.н. Винаги едното е с превес, ако те влязат в АБСОЛЮТНО РАВНОВЕСИЕ – то Дуалността ще изчезне, както ще ичезне и проявеният свят.
НИЦШЕ И ВЕЧНОТО ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ МЕЖДУ АПОЛОН И ДИОНИС
В своя естетически трактат “Раждането на Трагедията от Духа на Музиката“ (Die Geburt der Tragödie aus dem Geiste der Musik) Фридрих Ницше излага възгледа си за дуалистичните източници на изкуството. Той счита, че древните гърци са намерили в изкуството противоотрова на безсмислието на реалността и пораждания от осъзнаването на това безсмислие безнадежден песимизъм. В древноелинското изкуство Ницше вижда една постоянна борба между ДВЕ НАЧАЛА, или между два типа естетически преживявания – нарича ги АПОЛОНСКО И ДИОНИСОВСКО НАЧАЛО.
Ницше спори с цялата тогавашна немска естетическа традиция, която трактува древногръцкото изкуство единствено като оптимистично, имащо в своята основа само Аполонското, светлото начало. Той за първи път говори за другата Древна Елада – трагичната, опиянената от митологията, дионисовската, и прави паралели със съдбините на Европа.
Според Ницше, Аполонското начало означава порядъка, хармонията, спокойния артистизъм и поражда статичните пластични изкуства – архитектура, живопис, скулптура, графика. А Дионисовското начало – това е опиянението, забравата, хаоса, екстаза и екстатичното разтваряне на идентичността в масата. То поражда непластичните изкуства, преди всичко Музиката. Оттам – Танца, Театъра и т.н.
Аполонското начало противостои на Дионисовското, както Изкуственото противостои на Естественото, осъждайки всичко извънмерно и непропорционално. И, освен това, тези две Начала са неразделни и неотделими едно от друго, винаги действат заедно. Според Ницше тези две начала се борят в художника (твореца-човек) и винаги присъстват във всяко художествено произведение.
Трактатът на Ницше е оказал огромно влияние върху възникването и формирането на ирационалния експресионизъм и на символизма в изкуството.
Веднага може да се направи паралел, от една страна - между Лявата Личност и Аполон, и между Дясната Личност и Дионис – от друга. Светлото, хармоничното, подреденото, ежедневното, обикновеното, пропорционалното, статичното, имащото форма – всичко това е Аполон или Лявата, Рационалната Личност. Тъмното, безформеното, хаотичното, необикновеното, динамичното – това е Дионис, или Дясната, Творческата Личност.
Аполон се характеризира с „Аполонов сън“ – това са сънищата, свързани само с проявения, ежедневен свят. Те не могат да дадат никакъв пробив на сънуващия в по-различни измерения на Психиката, сънуването му тогава е просто преработка и повторно преживяване на обикновени, ежедневни случки, събития и преживявания. За да стане пробивът, човекът трябва да се събуди от „Аполоновия сън“ и да навлезе в „Дионисовия“.
...
И отново се връщаме към изследванията на д-р Хобсън. Огромният фактически материал, който той натрупал по време на своите изследвания, ставал по следния начин: на всеки от изследваните сънуващи била поставяна на главата една своеобразна нощна шапчица, снабдена със сензори, които автоматично записвали всичките промени в движенията на тялото, които ставали по време на съня, преди и след него. Един от сензорите отчитал движенията на главата, които възникват обичайно, когато сънят свършва. Друг сензор измервал и отчитал движението на клепачите – защото REM-съня предизвиква усилено движение на клепачите на очите и на очните ябълки. Когато изследваните сънуващи се събуждали, те веднага записвали какво са сънували, а натрупаните данни от „нощната шапчица“ били въвеждани в компютър за по-нататъшна обработка. Обобщението на Хобсън за смисъла на сънищата било, че в тях не бива да се търси нещо мистично, пророческо или произлизащо от някаква непозната и загадъчна „Вселена на Сънищата“, а че те са многобройни информационни и хаотични вълни, които се излъчват от мозъчния свол, насочват се към кората на мозъка, която, на свой ред, се опитва да ги подреди в някакъв смислен разказ – който разказ ние възприемаме като сънуване, съновидение.
В миналото мнозинството учени избягвали да изследват сънищата, поради тяхната подчертана субективност и историческата им, вкоренена в човешкото съзнание свързаност с мистичното и психичното – области, неподдаващи се на измерване, т.е. на изследване по научния метод. Но в наше време, със създаването на ядрено-магнитния резонанс, много аспекти на съня и сънуването вече могат да бъдат „снимани“, сравнявани и подлежащи на научно изследване. Както споменахме по-горе, тъй като е установено, че мозъчните центрове, които контролират сънуването са много близки до тези, които отговарят за зрението, някои напредничави учени са стигнали до заключението, че е възможно сънищата да бъдат фотографирани. Такава пионерска работа е извършена от учените от „АТР Компютърни и Невронаучни Лаборатории“ в Киото, Япония. Изследванията се извършвали по следния начин: първо изследваният обект бил поставян в апарат за ядрено-магнитен резонанс и след това му били показвани 400 черно-бели изображения, всяко съдържащо определен набор от точки (пиксели) и с площ 10 на 10 пискела. Изображенията се редували едно след друго, като ядрено-магнитният резонанс записвал как отговаря мозъка на всяка една съвкупност от пиксели (на всяко отделно изображение). Всички отделни снимки на мозъчната реакция към пикселите били сканирани и вкарвани в енциклопедия от изображения, като всяко изображение в нея отговаряло на специфичен магнитно-резонансен модел. От тук нататък, притежавайки моделите на мозъка, когато той възприема различните изображения, учените вече можели да сравняват тези модели, с изображенията на мозъка, които получавали от ядрено-магнитния резонанс, когато изследваният човек сънувал и генерирал свои вътрешни изображения. Според учените, този вид сканиране можел да записва не само визии по време на сънуване, а и други усещания, а за в бъдеще се предвижда, че ще може да записва и много сложни чувства и емоции. Де факто, всяко състояние на мозъка може да бъде представено с образ, заснет от ядрено-магнитния резонанс. По този начин би могъл да се създаде обширен каталог със снимки на най-различни състояния на мозъка, който да се използва при ядрено-магнитни изследвания на спящия мозък и да се правят заключения какво точно изпитва спящият (сънуващият) изследван човек. Но това не са снимки, които показват пряко изображенията, които човек сънува – това са само снимки на специфичната мозъчна активност, съответстваща на „вижданите“ изображения.
Учени в една друга лаборатория са създали метод, по който чрез 3D ядрено-магнитен резонанс да се снимат в мозъка реалните изображения, които са видели очите, а впоследствие – и изображенията, които са възникнали в мозъка по време на сънуване.
...
Областта на сънищата и сънуването е необятна, все още далеч неизследвана и проучена, затова не би било уместно да напишем тук някакво обобщение или да формираме изводи от цялата публикация. Човечеството продължава да проучва и изследва активно тази, все още, Terra Incognita, Непозната Земя. И макар че всеки човек, спейки и сънувайки има пълния достъп до необятните и безбрежни „Възможности на Вселената“, скрити в Несъзнаваното, все още тези несметни богатства не могат да бъдат успешно и масово използвани от хората във всекидневния им, „буден“, живот, именно поради трудността на “връзката“ между Двете Личности, живеещи в човека. Затова казват, че само единици - избраници, гении и т.н. - могат да извличат полезни „нови идеи“ от Несъзнаваното и да ги внедряват в живота на цялото Човечество, за неговото добро и цялостен напредък. Все пак, безброй са и хората, които, без да са считани от мнозинството за „избраници“ или „гении“, са успели и успяват да подобрят своя и живота на любимите си хора, ползвайки успешно „посланията на Сънуването“. Развитието в тази област, и на Човечеството като цяло, и на отделния човешки индивид, продължава.
...
Ползвана и помощна литератураи източници:
Jung, C. G. (1944). Psychology and Alchemy (2nd ed. 1968 Collected Works Vol. 12). London: Routledge.
Jung, C. G., & Shamdasani, S. (1932). The Psychology of Kundalini Yoga: notes of a seminar by C.G. Jung. 1996 ed. Princeton, N.J.: Princeton University Press.
Jung, C. G., & Jaffe A. (1962). Memories, Dreams, Reflections. London: Collins. This is Jung's autobiography, recorded and edited by Aniela Jaffe
Jung, Carl Gustav (1970). Four Archetypes; Mother, Rebirth, Spirit, Trickster. Princeton, N.J.: Princeton University Press.
Jung, C. G. (2014), Dream Interpretation Ancient and Modern, Philemon Series & Princeton University Press.
Jung, C. G., & De Laszlo, V. S. (1958). Psyche and Symbol: A Selection from the Writings of C.G. Jung. Garden City, N.Y.: Doubleday
Freud, Sigmund The Interpretation of Dreams the Illustrated Edition, Sterling Press, 2010
Freud, Sigmund, "Civilization and Its Discontents", London: Penguin, 2002.
Kaku, Michio (1994). Hyperspace: A Scientific Odyssey Through Parallel Universes, Time Warps, and the Tenth Dimension. Oxford: Oxford University Press.
Kaku, Michio (2008). Physics of the Impossible. New York: Doubleday. ISBN 978-0-385-52069-0.
Kaku, Michio (2011). Physics of the Future: How Science will Shape Human Destiny and our Daily Lives by the Year 2100. New York: Doubleday.
Hall, Calvin "What People Dream About," Scientific American.
Hall, Calvin "A Cognitive Theory of Dream Symbols," Journal of General Psychology
Библия, издание на Св. Синод на БПЦ
Тензин Уангял Римпоче „Тибетска йога на съновиденията и съня“, изд. Изток-Запад, 2006
Синельников Рафаил Давидович, Синельников Яков Рафаилович, Синельников Александр Яковлевич „Атлас анатомии человека“, 4 т.
Байкушев, проф. Ст, Божинов, проф. С. , и колектив „Ръководскво по неврология“, 2 т. , изд. Медицина и физкултура, 1988
Goswami, Amit “Physics of the Soul: The Quantum Book of Living, Dying, Reincarnation, and Immortality”
Philosophy of Dreams, By Swami Sivananda
Gooch. Stan “The Origins of Psychic Phenomena: Poltergeists, Incubi, Succubi, and the Unconscious Mind”
Kaku, Michio, Interview with Dr. Allan Hobson in July 2012 for Science Fantastic national radio broadcast.
Eliade, Mircea “Shamanism: Archaic Techniques of Ecstasy”
…
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 16 март 2017 г.
...
....
ДРУГИ СТАТИИ:
МАГИЧЕСКА СМЕС ЗА ПОДМЛАДЯВАНЕ – ЛЕН, КОНОПЕНО СЕМЕ, СУСАМ И КАНЕЛА
АЛХИМИЯ: ДЕВЕТТЕ СТЪПАЛА КЪМ БОГА
ДУХОВНО ЛЕЧЕНИЕ
КОЙ ИЗКРИВЯВА РЕАЛНОСТТА?
ЗА ВКОПЧВАНЕТО В ЗЛОТО И БОЛЕСТТА
ДИШАНЕТО НА ЙОГИТЕ
МЕДИТАЦИЯ: КОЙ СЕ СТРАХУВА ДА ВЯРВА В СЕБЕ СИ?
СИЛАТА НА МИСЪЛТА: НАЙ-ГОЛЯМАТА ТАЙНА
МЕДИТАЦИЯ ЗА СБЪДВАНЕ НА КОНКРЕТНО ЖЕЛАНИЕ
ПРАТЯХАРА - ОТДРЪПВАНЕ НА СЕТИВАТА
МУДРАТА НА ЕКСТАЗА: ПОДОБРЯВА НАСТРОЕНИЕТО И ПРЕМАХВА ДЕПРЕСИИ
ПСИХИЧНАТА ЕНЕРГИЯ: ПРАНА, ЧИ, КИ, ОРГОН, МАНА
....
