БЪДНИ ВЕЧЕР – ТРАПЕЗА, МИТОЛОГИЯ, РИТУАЛИ, СИМВОЛИ
Вечерта преди Христовото Раждане се нарича Бъдни вечер. Името произлиза от „бдение“, а може и от „бъдеще“, „бъднини“.
И в двата случая символиката е директна – за чудото, което предстои, трябва да бди целият народ. За бъдещето си – също.
Денят преди Коледа е ден, в който цялата природа затаява дъх в очакване. Птиците спират да пеят, листата на дърветата спират да трептят, водите в реките спират да текат. Казват, че някога единствено кукувицата не спряла да кука, трепетликата – да трепери и реката Лъкатуща – да се движи. Затова и били наказани от Божията Майка – кукувицата да кука само три месеца в годината (от Благовец до Еньовден – от 25 март до 24 юни); трепетликата - все да трепери, листата й никога покой да не намерят; в криви и тесни пътища да разлива водите си реката.
Бъдни вечер се нарича още Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич. Раждането на новото Слънце и на новия Бог слива езическите представи на древните българи и по-късната им християнска вяра в едно – идеята за раждането и обновлението на света с надеждата за добро. Затова и целта на коледните обичаи е да покажат бъдещето, да предпазят от бедствия, да донесат плодородие.
Символ на младия Бог, който ще се роди, а също и на очакваното с него плодородие е бъдникът – дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече. Огънят и космическото дърво като връзка между небето и земята са в основата на всички чудеса тази вечер. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот.
Предвестници на добрата вест са малките коледари – деца от 8 до 12 години, - които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят „Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!“, а домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко наричане се сбъдва.
Централно място заема обредният хряб – боговица, богова пита, божичник, вечерник, светец.
...
...
Някога редили трапезите върху слама, символизираща сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането му.
След като трапезата се прикади, стопанинът, с хляб със свещ върху него и с чаша вино – излиза на двора и кани светците, покровители на бурите и градушките през лятото, Илия, Вартоломей и Герман на вечеря – да ги омилостиви и да предпази нивите от летни бури и гръмотевици.
Питата се разчупва високо над главата, за да са високи и класовете по нивите, пълвото парче, което се прелива с варено жито и вино е за къщата, второто – за Света Богородица. После се раздава на всеки член от семейството.
На трапезата се остава дълго, за да е сигурно, че изпращаните магически знаци и послания към съдбата ще се сбъднат. Отделя се по хапка от всички ястия за починалите близки и на сутринта се носи на гроба.
След разтребването на масата част от сламата се запалва на най-високото място.
Бъдникът гори цяла нощ и се пази да не угасне, а живи въглени от него се поставят във вода, преди това прекадена. Народното предание гласи, че тази вода е лековита и се пие за здраве и най-вече - за предпазване от зли сили, особено в дните от Коледа до Йордановден (Водици), който период се нарича Мръсни дни, Погани дни.
На трапезата е добре да има бръшлянови клонки – бръшлянът, като символ на здраве, дълголетие и безсмъртие. С тези листенца може да се направи едно интересно народно гадание – слагат се няколко листенца под възглавницата и сънят, който се сънува, се води, че е пророчески за сънуващия човек и бъдещето му.
Трапезата на Бъдни вечер пресъздава магия за плодородие и късмет. Слагат се храни, които набъбват, също като тях да набъбва и плодородието, и късметът. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е и годината. Ястията трябва да са нечетен брой – 7, 9, 11 и т.н.
Трапезата е „символна“. Всичко, което се поставя, има за цел да донесе изобилие – обреден хляб с пара, царевица, пуканки, боб, ябълка, ошав, дори се добавя бучка пръст от нивата. Чесънът предпазва от зло и болести, медът е послание за сладък живот, дряновите клонки, орехите и бръшлянът – за здраве. Медът, пепелта и бръшлянът са лек за различни болести. На трапезата се нареждат само постни ястия – сарми от кисело зеле с ориз, пълнени с ориз или боб чушки, фасул, зелник, ошав, тиквеник, счукан чесън с орехи, варено жито, върху което се поставя Богородичният хляб, плодове, орехи, мед, сол, дрянови пъпки, баница с късмети, вино. Изключително важно е да не се забрави солта!
Именици на този ден са Евгени, Евгения, Жени, Джейн, Благородна и др.
...
По Лилия Старева „Български светци и празници“, КК Труд
...
Публикува: Соня Петрова - Аеиа
...
...
...
