АЛБЕРТ АЙНЩАЙН: ОБРАЗОВАНИЕ ЗА НЕЗАВИСИМО МИСЛЕНЕ
From the New York Times, October 5, 1952.
Не е достатъчно да учиш човека на специалност. С нея той може да стане един вид полезна машина, но не и хармонично развита личност. От съществено значение е ученикът да придобие разбиране и живо чувство за ценностите. Той трябва да придобие ярко усещане за красивото и за моралното благо. В противен случай, той - с цялото си специализирано знание, - ще прилича повече на добре дресирано куче, вместо на хармонично развита личност.
Той трябва да се учи да разбира мотивите на човешките същества, техните илюзии, и техните страдания, за да може да придобие правилно отношение към всеки от ближните и към обществото.
Тези скъпоценни неща се пренасят към по-младото поколение, посредством личния контакт с този, който ги учи, и не - или поне, не основно - посредством учебниците. Това е нещото, което преди всичко представлява и съхранява културата. И това е, което имам предвид, когато препоръчвам "хуманитарното" като важно, а не просто едно сухо специализирано знание в областите на историята и философията.
Прекаленото акцентиране върху конкурентната система и преждевременната специализация, извършени върху нестабилна основа, всъщност убиват духа, от който зависи целият културен живот, включително и специализираното знание.
Жизнено важно за стойностното образование, също така, е да се развива независимо критично мислене у младите човешки същества, развитие, което е силно застрашено от претоварването на младия човек с прекалено много и твърде разнообразни предмети (точкова система).
Претоварването задължително води до повърхностност. Обучението трябва да бъде такова, че това, което се предлага, да бъде възприемано като ценен дар, а не като тежко задължение.
...
Превод: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 19 септември 2016 г.
ПОДОБНИ СТАТИИ:
АЙНЩАЙН - ЗА СМЪРТТА И ПЪТУВАНЕТО ВЪВ ВРЕМЕТО
АЛБЕРТ АЙНЩАЙН: В СЪРЦЕТО НА ВСЯКА ТРУДНОСТ СЕ КРИЕ ВЪЗМОЖНОСТ
АЛБЕРТ АЙНЩАЙН: ОБЩЕСТВО И ЛИЧНОСТ
АЛБЕРТ АЙНЩАЙН: ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК ОЗНАЧАВА ЕДИН И СЪЩ УМ
...
