АЛБЕРТ АЙНЩАЙН: ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК ОЗНАЧАВА ЕДИН И СЪЩ УМ
Broadcast recording for Science Conference, London, September 28, 1941. Published in Advancement of Science, London, Vol. 2, No. 5. THE COMMON LANGUAGE OF SCIENCE
Първата стъпка към езика е била да свържем сетивните впечатления със звуци или с друг вид взаимно заменяеми знаци. Най-вероятно всички социални животни са стигнали до този първичен вид на общуване - поне до известна степен. По-висшето развитие се постига, когато се въвеждат и разбират по-напреднали знаци, които установяват връзка между онези други знаци, обозначаващи сетивните възприятия. На този етап вече е възможно да се изразят някои по-сложни серии от впечатления; можем да кажем, че на този етап езикът вече съществува. Ако целта на езика е принципно да води до разбиране, то трябва да има правила, отнасящи се до връзките между знаците от една страна, и от друга - трябва да има стабилно съответствие между знаците и впечатленията. В детството си индивидите са свързани с един и същ език и те схващат тези правила и връзки основно по интуиция.
Когато човек започне да осъзнава правилата, отнасящи се до връзките между знаците, тогава се създава така наречената граматика. В ранен стадий думите могат да отговарят пряко на впечатленията. В по-късен етап тази пряка връзка е изгубена, дотолкова, че някои думи въплъщават отношения към възприятия, единствено ако са използвани заедно с други думи (например думи като: "е" или "нещо"). Тогава тези групи-думи много повече, отколкото една отделна дума, започват да се отнасят към възприятията. Когато езикът е станал частично така независим от общия фон на впечатленията, тогава вече е постигнал една голяма вътрешна съгласуваност. Само при това напреднало развитие, където често се прибягва до използване на така наречените абстрактни понятия, езикът се превръща в инструмент за разсъждение в истинския смисъл на думата. Но това развитие също така превръща езика в опасен източник на грешки и измами. Всичко зависи от степента, до която думите и комбинациите-от-думи отговарят на света на впечатленията.
Кое е това нещо, което води до такава интимна връзка между езика и мисленето?
Няма ли мислене, без използване на езика, специално за понятията и комбинациите-от-понятия, за които не е необходимо да идват думи наум? Не се ли е случвало на всеки един от нас да се мъчи да открие думите, въпреки че връзката между "нещата" вече му е ясна?
Ние може да решим да припишем на акта на мислене пълна независимост от езика, ако индивидът е оформил или е бил способен да формира своите понятия, без да използва вербалното ръководство на своята среда. И все пак, най-вероятно умствената рамка на индивида, растящ в такива условия, да е твърде бедна. По този начин ние можем да заключим, че умственото развитие на индивида и неговият начин на оформяне на понятия зависят до висока степен от езика.
Това ни кара да осъзнаем до каква степен един и същ език означава един и същ ум (менталност).
В този смисъл, мисленето и езикът са свързани заедно. Какво различава езика на науката от езика, както обикновено разбираме тази дума? Как е станало така, че научният език е международен? Това, към което науката се стреми, е възможно най-голяма точност и яснота на понятията, по отношение на тяхната взаимна връзка и тяхното съответствие със сетивните данни. Като илюстрация нека вземем езика на Евклидовата геометрия и алгебра. Те манипулират с малък брой независимо въведени понятия, съответно символи, както цялото число, правата линия, точката, така и със символи, които определят основните операции, което означава връзките между тези основни понятия. Това е основата за изграждане и съответно - определението на всички други твърдения и понятия.
Връзката между понятия и твърдения от една страна и сетивните данни от друга се установява посредством действия на броене и измерване, чието изпълнение е достатъчно добре определено. Наднационалният характер на научните понятия и научния език се дължи на факта, че те са били създадени от най-добрите мозъци на всички държави и всички времена. В самота, но също и в съвместни усилия по отношение на крайния резултат, те са създали духовните инструменти за техническите революции, които са трансформирали живота на човечеството в последните столетия. Тяхната система от понятия е служела като водач в огромния хаос от възприятия, така че ние сме се научили да схващаме основните истини от отделни наблюдения.
Какви надежди и страхове предполага научният метод за човечеството?
Не мисля, че това е правилният начин за поставяне на този въпрос. Какво ще произведе този инструмент в ръцете на човека, зависи изцяло от естеството на целите на това човечество. Веднъж вече съществуващи, научният метод служи като средство за осъществяване на тези цели. И все пак, той не е самите цели. Научният метод, сам по себе си, няма да доведе до никъде, дори нямаше да бъде роден, без страстния стремеж за ясно разбиране.
Изглежда, че съвършенството на средствата и объркването на целите - по мое мнение - характеризират нашето време.
Ако ние желаем искрено и страстно сигурност, благоденствие и свободно развитие на талантите на всички хора, ние не би трябвало да бъдем лишени от средства за постигане на тези неща. Дори само една малка част от човечеството да се стреми към такива цели, нейното превъзходство ще се докаже в дългосрочен план.
...
Превод: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 29 август 2016 г.
...
