ДАЛИ СЪМ НА ПРАВ ПЪТ? ЕДИН ЧЕСТ СИМПТОМ...

Публикацията отново е от рубриката „Приложна интуиция за всеки ден и час“,

с предупреждението, че няма унифицирани и всевалидни формули. Бидейки индивидуални прояви на Духа, всички ние, всеки един от нас трябва да намери своята уникална формула – за каквото и да е. В това се състои свещеността и уникалността на Живота, на този уникален Дар. Или, с други думи, това, което ще опиша по-долу е само ориентировъчно, насочващо и не-всевалидно. Ако помогне дори само на един човек в неговите търсения – за мен е велико постижение, за което ще съм изключително благодарна.

И така, когато започваме нещо ново в живота си, или просто планираме такова нещо, често се чудим – дали това е „моят път“, дали няма да сбъркам, дали с това нещо няма да направя отклонение, което да ми струва много? Което дори напълно да ме раздели от Моята Съдба? Дали, общо казано, няма да се отклоня от своята Съдба? Знае се, че според някои традиции всеки има някаква истинска Съдба, истински Път, който той трябва да улучи – сам. В това донякъде е солта, тръпката и красотата на цялото съпреживявано Творение. Но точно това улучване, твърде приличащо на напълно сляп хазарт, е и препъни-камъкът, който ни кара да се колебаем и съмняваме. А колебанието и съмнението, знае се, са основните фактори, които пречат на концентрацията и на целенасоченото усилие. Логично е да е така – качете се на люлка, залюлейте се и опитайте да уцелите цел с лък и стрела, примерно. Колебанието е нещо като умствена люлка – умът, вместо да се концентрира в целта, се превръща в люлка, движението на която напълно замъглява и дори скрива целта.

И да премина към симптома, споменат в заглавието. Той е следният:

Когато започнеш да правиш нещо ново, можеш да си сигурен, че си на прав път, ако получиш отпор от някои от околните.

Или

Когато започнеш да правиш нещо ново, можеш да си сигурен, че си на прав път, ако те намразят твои близки хора, които преди това са ти били първи приятели или постоянно са ти правели „мили очи“.

Няма да се разпростирам в пояснения и обяснения, само ще набележа няколко пункта.

Първо – най-често може да ти се противопоставят хора от твоето близко обкръжение. Това е всеизвестното явление:

НИКОЙ НЕ Е ПРОРОК В СОБСТВЕНАТА СИ РОДИНА

Хората по принцип сме стадни същности. Индивидуализмът, който също е човешко откритие и постижение, е почитан и боготворен, но само в определени граници. Ако ти си безлична част от стадото и поискаш да излезеш от коловоза на стадото, започвайки действия по нещо ново – стадото ще те отритне. То признава ВЕЧЕ ПРИЗНАТИ капацитети – от същото това стадо. Стадото обича „касовите“ фирми, „касовите“ автори, „касовите“ управници, и т.н. Но най-вече – стадото признава само световно наложените „капацитети“. Това преклонение пред световните капацитети не е по-различно от преклонението на членовете на племето пред племенните божества, представени пред племенната общност от племенния шаман. Разбира се, това стадно поведение е противоречиво и дори абсурдно, защото същото това стадо най-често не е доволно нито от управлението на държавата си, нито от устройството на човешкия свят, нито от прекия си работодател – но кой е казал, че стадото е логично? Мърморейки срещу всичко, срещу цялото устройство и ред, създадени от човека, стадото всъщност обича да запази това устройство и този ред, това статукво (защото, вероятно, подсъзнателно усеща, че то самото ред не може да създаде, няма достатъчно дарби, воля и интелект за това – то иска да му се даде всичко наготово).

Второ – свързано е с първото, и с феномена, че лекарят не може да лекува добре свои близки хора. Трябва да има известна дистанция, за да го приемат насериозно пациентите и „да повярват“, че той може да ги излекува. Така да се каже, често, за да се довериш на някого, ти трябва да НЕ ГО ПОЗНАВАШ толкова добре.

Всъщност, това обяснява защо стадото обича и вярва на „световни капацитети“, а не на тези, които познава лично – просто защото стадото РЕАЛНО НЕ ПОЗНАВА ЛИЧНО СВЕТОВНИЯ КАПАЦИТЕТ.

ТОЙ МУ Е СПУСНАТ ОТГОРЕ...

В кръга на шегата – спускането „отгоре“ винаги върши работа, дори и във високотехнологичния и научен 21 век – то символизира СПУСКАНЕ НА НЕЩО ДИРЕКТНО ОТ БОГ... Май няма нужда от повече коментари по това.

Този „механизъм на задължителния отпор“, ако мога така да го нарека, е описан перфектно от Махатма Ганди в неговата известна мисъл:

Трето. Разбира се, вече се досещате: конкуренцията в областта ще ви нападне. Това са хора и структури, които не познавате лично, нито те ви познават, но на които навлизате с действията си в областта, и за които (според тях) ставате заплаха. Тук също не е нужно да се коментира повече, пунктът е ясен за всички.

В заключение – струва си да се замислим:

ако всички ни обичат и ни подкрепят във всичко, което правим:

ДАЛИ ПРАВИМ НЕЩО ВАЖНО ЗА НАС И ЗА ДРУГИТЕ?

ДАЛИ СМЕ НА ПЪТЯ СИ?

...

Автор: Соня Петрова - Аеиа

публикувано на: 15 март 2015 г.