ИЗБОРЪТ – ЕДНО ОТ ВЕЧНИТЕ НЕЩА, ИЛИ – ТИ ИЗБИРАШ, ДАЛИ ДА СЕ ОБИДИШ ИЛИ НЕ, НИКОЙ ДРУГ!
Обичаме да се оставяме на рефлексите, да не мислим съзнателно и да пренебрегваме основни неща, смятайки, че възникналите проблеми ще се решат сами.
И, да, те се решават – но ключовото тук е, че „те, самите, се решават сами себе си“, а не: „ти ги решаваш“. Можеш да решаваш, само ако си в съзнание, че имаш избор и че можеш да го направиш този избор. Това, от своя страна, носи отговорност – може би затова често предпочитаме да бъдем слепи за възможностите и да обвиним „жестоката съдба“ за нашите неудачи. Понякога и за успехите си „обвиняваме“ съдбата – съзнавайки, че не ние, а някаква неведома, независеща от нас Сила ги е постигнала. Но както и да го наречем, по какъвто и начин да го обясним – тази „сляпа съдба“ си е част от самите нас – просто не се покрива с нашата съзнателна част, затова я мислим за нещо отделно.
Има голяма доза вероятност тази „жестока съдба“ да е всъщност нашето „несъзнавано“ – май имаше такова изказване на д-р Карл Густав Юнг. А в Йога умът се разглежда като съвупност от най-различни и с разнообразни функции части – някоя от тези части работи напълно съзнавано от „нас“, друга – не. Когато се оставим на решението на тези части на ума, които не контролираме съзнателно – тогава често се получават фалове – противно на всеобщото и модерно днес твърдение, че просто трябвало да се пуснеш по течението и „реката“ си знаела работата. Знае си я, ако ТИ СИ ТАЗИ РЕКА – т.е. ако си осъзнат. Ако примерно си в река, а същевременно си убеден, че ходиш пеша по пътека – то ти не си осъзнат, и съответно си подвластен на „съдбата“. (Всъщност, "рефлекс" значи "отражение"...)
Съвсем малко вглеждане и внимание е необходимо, за да забележим, че огромен процент от решенията си ги взимаме несъзнателно. И така ги и изпълняваме. Един смешен, но, за жалост ежедневен пример: влизаш в магазин с много стоки, всяка от които примамлива и в огромни количества. Какво се случва? Кой е осигурил тези стоки, в този вид и в това количество? Този, който познава рефлексите ни. Като кучето на Павлов ние влизаме в магазина и моментално започваме да отделяме слюнка. Може да сме отишли само за хляб, но това, което се предлага, отключва слепите ни рефлекси и, освен хляба, ще вземем и още неща, често ненужни и дори откровено вредни, но „животът е кратък и кой съм аз, че да не се съобразявам с това (и да не си го съкратя още повече, вкарвайки в кръвоносните си съдове още боклук)“.
По същия начин, ако някой ни обиди, приемем ли обидата – ние я вкарваме в кръвоносните си съдове – от там тя се разнася до всяка една наша невинна клетка. Самата клетка надали я иска, но „шефът“, пълен тъпак, но няма как!, я е вкарал в реката и щем-не щем, ще я пием и преработваме.
Затова мисля, че „изборът“ е едно от вечните неща – независимо от масовите твърдения, че нямало нищо вечно. Има! Това е възможността за избор. А, да! Има и още нещо вечно – това е твърдението, „че нямаш избор“.
Ето малко от книгата на Дийпак Чопра „Седемте духовни закона на успеха“, (ИК Бард, превод: Йорданка Пенкова):
„Харесва ли ни или не, всичко, което става в момента, е резултат от някакъв избор, който сме направили в миналото. За съжаление мнозина от нас го вършат несъзнателно и затова не мислят, че са имали избор. Ала са имали.
Ако ви кажа нещо обидно, вие най-вероятно ще направите избора да се обидите. Ако ви направя комплимент, най-вероятно ще направите избора да бъдете зарадвани и поласкани. Но помислете върху това: вие все пак имате избор.
Дори да съм искал да ви обидя, вие бихте могли да направите избора да не се обиждате. Дорида ви направя комплимент, мие имате свободния избор да не позволявате това да ви ласкае.
С други думи, независимо че имаме неограничени възможности за избор, повечето от нас са се превърнали в куп условни рефлекси, които непрекъснато се задействат от хора и обстоятелства в посока на предсказуеми поведенчески реакции. Тези реакции са като при кучето на Павлов.
...
Ако за момент се отдръпнете и погледнете отстрани изборите, които правите, със самия акт на самонаблюдение, вие пренасяте целия процес от сферата на несъзнателното в сферата на съзнателното. Тази процедура на съзнателен избор и самонаблюдение е много стимулираща.
Когато направите някакъв избор, какъвто и да е той, можете да си зададете два въпроса: преди всичко, „Какви ще са последствията от избора, който правя?“, и след това: „Ще донесе ли изборът, който правя, щастие на мен и на хората около мен?“. Ако отговорът е положителен, спокойно го направете. Ако отговорът е отрицателен, ако този избор носи нещастие на вас или на хората около вас, не го правете. По-просто не би могло и да бъде.“ (край на цитата)
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 31 януари 2015 г.
...
