Мои разкази
ОГЮСТЕН КОШЕН: ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ВИДЯ МРЕЖАТА ПРЕДИ ИНТЕРНЕТ или за РЕВОЛЮЦИОННАТА МАШИНА
ОГЮСТЕН КОШЕН: ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ВИДЯ МРЕЖАТА ПРЕДИ ИНТЕРНЕТ или за РЕВОЛЮЦИОННАТА МАШИНА
Искам да Ви представя един френски историк, за когото подозирам, че огромна част от българските читатели никога не са чували. И това не е особено чудно: доколкото успях да установя, не открих издаден български превод на Огюстен Кошен (Augustin Cochin, 1876–1916).
Във Франция голямо съвременно издание на трудовете му носи впечатляващото име:
La Machine révolutionnaire — „Революционната машина“.
В коментар под публикацията ще дам линк на книгата в Амазон. Аз я имам хартиена.
Кошен е историк на Френската революция, но всъщност пише за нещо много по-голямо от нея. Той не се интересува толкова от това кой е превзел Бастилията, кой е произнесъл поредната пламенна реч и кой накрая е изгубил главата си. Интересува го един много по-опасен въпрос:
Как се произвежда общественото мнение?
Когато кажем, например: „народът поиска“, „обществото се възмути“, „всички знаят“, „всички мислят така“ - кои са тези загадъчни ВСИЧКИ?
Кошен започва да рови из провинциалните архиви на предреволюционна Франция и открива цяла мрежа от философски клубове, литературни общества, академии, салони, масонски ложи и кореспондентски кръгове. Нарича ги "sociétés de pensée" — „общества на мисълта“.
В известен смисъл това са своеобразните социални мрежи на 18 век - бавни, хартиени и физически, разбира се, но вече свързващи хора и общности, които иначе никога не биха могли толкова лесно да произведат усещането за единно „обществено мнение“.
Те не са революционни щабове или комитети в баналния конспиративен смисъл. Никъде не седи някакъв Велик Кукловод, който сутрин разпраща заповед: „Другари, днес в 14:30 започваме Френската революция.“ ????
Тъкмо обратното - прозрението на Кошен е много по-тревожно.
За да възникне машината, не е необходим машинист.
В "обществата на мисълта" хората свободно обсъждат Разума, Свободата, Равенството, Човека, Справедливостта. Всички формално са равни. Титли, социален статус, професии - не са от значение. Само че постепенно едни започват да присъстват повече от други. Едни просто слушат, други пишат резолюциите. Едни гласуват, други решават върху какво ще се гласува. Едни имат мнение, други определят речника, с който мнението може да бъде изразено.
И така, от равенството неусетно възниква "активно малцинство".
Кошен го нарича „малкият народ“.
Този „малък народ“ постепенно започва да говори от името на големия.
Появява се удивителен механизъм:
малцина формулират → мнозина повтарят → повторението създава впечатление за съгласие → впечатлението за съгласие привлича още хора → накрая произведеното мнение се връща при обществото като „обществено мнение“.
И тук има нещо много важно: при Кошен това не означава непременно, че някакво злонамерено малцинство просто „лъже народа“. Механизмът е доста по-фин:
Самата организация постепенно започва да определя кои въпроси ще бъдат зададени, на какъв език ще бъдат обсъждани и кои отговори ще изглеждат естествени, разумни и допустими.
И тогава става нещо още по-интересно.
Мрежата вече не просто разпространява идеи.
Мрежата започва да произвежда хора.
Тя създава особен тип човек, който постепенно научава кои мнения са „разумни“, кои са „просветени“, кои са „добродетелни“ и кои издават изостаналост, невежество или морална подозрителност. Той започва да говори на езика на средата, защото чрез този език получава признание от нея.
Това е моментът, в който човекът вече не пита:
„Вярно ли е?“
Той неусетно започва да пита:
„Как ще прозвучи?“
„Какво ще кажат другите?“
„От правилната страна ли съм?“
И ако това Ви напомня нещо - споко! И на мен ми напомня. ????
Когато идва самата Революция, тази логика вече получава и материална политическа инфраструктура. Парижкият Якобински клуб се свързва с огромна мрежа от провинциални дружества, които обменят писма, резолюции, петиции и политически формули. Центърът влияе върху периферията, периферията отговаря на центъра - и така мрежата взаимно усилва усещането, че изразява не просто мнението на отделни клубове, а волята на самия „народ“.
„Машината“ следователно не е само метафора.
Тя има клубове, секретари, протоколи, комитети, писма, връзки и хора, които непрекъснато поддържат движението ѝ.
И постепенно "обществата на мисълта" престават само да обсъждат света. Те започват да участват в неговото управление.
А механизмите на вътрешното одобрение и отхвърляне започват да определят кой е достатъчно революционен, кой е изостанал, кой е подозрителен и кой вече е враг.
Кошен умира през 1916 година - в битката при Сома през Първата световна война.
Тогава няма телевизия. Няма Facebook. Няма X. Няма Instagram. Няма Telegram. Няма инфлуенсъри, лайкове, споделяния, трендове и алгоритми.
А той вече е описал нещо поразително близко до социалната им анатомия!
Днес просто трябва внимателно да сменим термините.
Философският клуб намира далечен аналог в онлайн общността.
Кореспондентската мрежа - в социалната платформа.
Клубният оратор - в инфлуенсъра.
Резолюцията - във "вирусния" пост.
Аплодисментите - в лайковете и споделянията.
А механизмите на вътрешното одобрение и отхвърляне намират своите далечни цифрови аналози в лайка, блокирането, публичното заклеймяване и дигиталния остракизъм.
И над всичко това се появява нещо, за което Кошен дори не е можел да мечтае и в най-мрачните си фантазии:
Алгоритъмът.
Тук има и една огромна разлика между неговата "машина" и нашата.
Днешната мрежа вече не само свързва хората. Тя измерва поведението им практически в реално време - върху какво натискат, какво споделят, какво ги възмущава, какво ги кара да останат още десет секунди - и може автоматично да усилва съдържанието, което привлича внимание и предизвиква реакция.
Тук „революционната машина“ на Кошен сякаш получава турбо-двигател!
Защото вече не са необходими седмици, за да се разпространи една резолюция от Париж до Бретан. Необходими са секунди.
Няколко хиляди изключително активни души могат да произведат такъв информационен шум, че милиони мълчащи хора да останат с впечатлението, че са малцинство.
После част от тях се присъединяват към видимото "мнозинство".
То става още по-видимо.
Алгоритъмът забелязва активността.
Усилва я.
Още хора я виждат.
И изведнъж се ражда знаменитото:
„Целият интернет говори за това!“
Не.
Интернет няма уста.
Както и „народът“ няма една уста.
И точно това Кошен е разбрал преди повече от век.
Но има и една още по-мрачна страна на неговата "революционна машина".
Тя не само създава хора. Тя ги употребява. А после може да ги изхвърли.
Революцията непрекъснато произвежда нов критерий за правоверност. Вчера си бил смел революционер, защото си бил по-радикален от останалите. Днес си герой. Утре някой става по-радикален от теб и внезапно ти си „умереният“. После „колебаещият се“. После „подозрителният“. Накрая - „предателят“.
Историята на самата Френска революция предлага почти гротескни примери за горната последователност (или секвенция? ????):
Дантон - първо е революционер, после жертва на Революцията.
Робеспиер - първо е лице на Терора, после жертва на Терора.
Машината няма приятели.
Тя има потребности.
Тя издига човека, докато той усилва движението ѝ. После, когато вчерашният герой започне да пречи на днешната посока, същият механизъм, който го е направил велик, може да го направи чудовище.
Не Ви ли е познато и това?
Колко интернет знаменитости сме виждали създадени от Мрежата, издигнати за седмици, превърнати в говорители на „всички“, а после със същата невероятна скорост публично разкъсани от същата общност, която вчера ги е обожавала?
Човекът си мисли, че използва Мрежата.
Кошен би попитал: дали в един момент Мрежата не започва да използва човека?
И тук неговата идея става истински философска.
Ние сме свикнали да се страхуваме от пропагандиста - някой, който ни лъже.
Кошен ни предупреждава за нещо далеч по-сложно:
Система, в която вече не е необходимо някой конкретно да лъже.
Всеки само повтаря.
Всеки усилва.
Всеки реагира.
Всеки се съобразява с реакциите на другите.
И от милиони отделни действия възниква нещо, което никой отделен човек не управлява напълно.
Машината.
Това според мен е причината Огюстен Кошен да заслужава да бъде изваден от историческия килер и прочетен днес.
Не защото е открил някаква тайна рецепта на Френската революция. И не защото всяка революция може да бъде обяснена САМО чрез неговата теория. Икономика, глад, власт, социални конфликти, институции и случайност също съществуват и са важни фактори.
А защото Кошен е забелязал един механизъм, който днес е станал почти наш естествен хабитат:
- Мрежата не само свързва мненията.
- Тя определя кои мнения ще станат видими.
- Видимостта създава впечатление за мнозинство.
- Впечатлението за мнозинство променя поведението.
- Промененото поведение може да произведе реално мнозинство.
И кръгът се затваря.
Затова, когато следващия път прочета:
„Мрежата е възмутена!“
„Обществото настоява!“
„Всички вече разбраха!“
„Хората искат!“
ще си спомня за един странен французин, роден през 1876 година, който никога не е виждал смартфон.
И ще попитам:
Кои хора?
Колко хора?
Кой ги преброи?
Кой формулира въпроса?
Кой избра думите?
Кой направи едни гласове видими, а други невидими?
И най-важното - кой кого използва тук: човекът Мрежата или Мрежата - човека?
Защото може би най-голямата илюзия на модерния човек не е, че не притежава информация.
Той притежава повече информация от всички свои предци.
Най-голямата му илюзия може да се окаже друга:
че щом сам е натиснал „Сподели“, значи непременно сам е избрал какво да мисли.
...
...
Автор: Соня Петрова
10.09.2025
Публикувано на: 13 септември 2026 г.
...
P.S. Не съм си сменила прическата - перука е. Исках да се видя отново с черна коса - от почти 30 години не съм се боядисвала черна.
...
#tretooko #SonyaPetrova #AugustinCochin #LaMachineRévolutionnaire #ФренскатаРеволюция #мрежа #sociétésdepensée #общественомнение #психология #социалнапсихология #социология #ОгюстенКошен #РеволюционнатаМашина
