Мои разкази
ПРИКАЗКА ЗА ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ И ОКЕАНА
Едно Момиче седеше на скала до морския бряг и съзерцаваше морето.
Страничен наблюдател, ако я видеше, би казал, че вероятно си почива, медитира или просто е пуснала мисълта си да се носи над водния безкрай. Но тя не виждаше Морето, а си мислеше за своето Момче, с което се бяха скарали за пореден път и вероятно щяха да скъсат най-сетне...
Вярътът, който чува, вижда и разбира всичко, чу мислите на Момичето.
И реши да ѝ подскаже една възможна връзка – за която да се хване и да излезе на познато място, от което да продължи Пътя си.
Ето какво каза Вятърът:
Погледни големия Океан! Виждаш ли Кораба в далечината? Той ще стигне до която си иска точка на Земята. И знаеш ли защо? Защото се носи по повърхността на Океана. Не навлиза надълбоко в Него. Ако се потопи – пак ще стигне до някъде, дори може да открие там нови, велики Истини. Но тогава той ще стигне до самия Океан, и няма да може да ползва Океана като Посредник. Човешкото Сърце е като Океана. Ако се носиш по повърхността му, ще те отведе навсякъде, където си поискаш. Но, ако се гмурнеш в него – Сърцето вече няма да е Посредник, няма да е Свръзка. Често хората не се разбират помежду си, защото объркват действията, и после не са доволни от техните последствия. Задълбават в Сърцето, когато им се иска да пътуват. Или се носят по повърхността му, когато им се иска да стигнат до Човека. А Сърцето, както и Океанът, са щедри и многофункционални. Те няма да се разсърдят нито за гмуркането на дълбокото, нито за носенето по повърхността. Но не е тяхна вината, ако насрещният не е наясно кое действие да предприеме. Ясно е, че което и да избере – последствията ще са според действието.
...
Момичето стана и се върна към Земята. Беше разбрало и почувствало посланието на Вятъра.
...
Автор: Соня Петрова – Аеиа
Публикувано на: 28 април 2016 г.
...
