МЕДИТАЦИЯ: МИНИ-САМАДХИ, ИЛИ КОЙТО ТЪРСИ – НАМИРА
Или за „мини-самадхи-то“, което е ежедневен дар за всеки един човек.
Всичките простички и ежедневни наглед мъдрости, които приемаме за даденост, всъщност далеч не са това. Вероятно тук е и „цаката“, и „уловката“ – притежавайки мъдростта на цяло едно Човечество, да си въобразяваме, че я владеем и познаваме. Защото ние сме потопени в Океан от Знание. Бидейки част от него, съдържаме в себе си ЦЯЛОТО ЗНАНИЕ, по холографски модел, но това, че съдържаш необозримата информация, заключена например в твоето ДНК, не значи, че я познаваш и че можеш съзнателно да я използваш.
Нашият индивидуален, „действен“ Аз, който не е само „егото“, не винаги е във връзка със СвръхАз-а. В моментите, когато осъществяваме тази връзка, Аз-ът и СвърхАз-ът сякаш се сливат, стават Едно. Тези моменти, макар това да не се признава от всички „капацитети“ в областта, са за мен едно „мини-сатори“ или „мини-самадхи“ – като подчертавам – за мен. И такива моменти има всеки един човек – независимо дали следва някакъв духовен Път или не. Реално, разликата между „следващите“ духовен път и „неследващите“ е само и единствено в степента на осъзнаване на следването на пътя. Иначе целта, до която всеки един ще стигне, е Една...
Моментите, в които Аз-ът се слива със СвръхАз-а са тези пространствено-времеви участъци, в които и когато се чувстваме „себе си“, в които „знаем“ – без да търсим логическо доказателство за знанието си; това са миговете, в които няма никакви колебания и съмнения – тогава лесно и щастливо взимаме решения, които определят хода ни занапред: за дълго и успешно. С други думи – тези сливания са всъщност моментите на Прозрение. Защото, СвръхАз-ът е този, който ЗНАЕ, който има достъп до Абсолютното Знание. Аз-ът, свързвайки се с Него, получава и приема това Знание.
Но какво се случи? Вместо мисълта да тече в посока на „който търси – намира“, тя се отклони в съвсем друга сфера! Това май противоречи на всякаква медитация?!
Не!
Това си е същата сфера. Сливането на Аз-а и СвръхАз-а ни дава ЗНАНИЕТО: КАКВО ТОЧНО ТЪРСИМ.
За да намерим нещо, ние трябва да знаем какво е то. Можем да си търсим до безкрай – ако не знаем какъв е обектът на нашето търсене, ние постоянно ще намираме по нещо, понякога дори ще правим големи открития – но възможно е никога да не намерим това, което основно търсим. Или, с други думи, мини-самадхито ни дава познание за нашето предназначение, за нашата цел.
Край на медитацията.
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
...
