МЕДИТАЦИЯ: ВЯРВАНЕТО Е КАТО ДИШАНЕТО
Вярването е като дишането. Само че сме се изхитрили и сме успели да си докажем, че можем да живеем и без да вярваме.
По същия начин сме могли или можем да докажем същото и за дишането. И опитите в тази връзка продължават – най-малкото, никой не обръща внимание на дишането. Учим в училище хвърляне на малка плътна топка например – полезно е, спор няма! Как иначе ще уцелиш с камък или с екскремент досаден съсед?! А дишането е в пета глуха.
Учим за правилното хранене.
Учим за външната хигиена на тялото.
А дишането?
То е по подразбиране.
Така или иначе не можеш да живееш без да дишаш, какво има и да го учиш?! Ученето не е само теория, далеч не е! Както се казва – едни грам практика е равен на тонове теория. Това почти винаги е вярно и приложимо.
Така става и с вярата. И нея не я учим.
Едни чичковци в дълбините на времената са се изхитрили – и, понеже и вярването изисква лично участие, старание и напъване – тези чичковци са преценили, че повечето хора ще бъдат доволни, ако някой им каже точно „КАК“ и „В КАКВО“ да вярват... И е така.
Превърнеш ли се в убеден в дадено нещо човек – мисълта ти по това нещо спира! Както казва Робърт Антон Уилсън: „Когато догмата влезе, мисълта спира“.
А защо казвам, че можем да живеем и без да вярваме?
Защото, когато си по начало убеден КАК е В КАКВО да вярваш – това вече не е ВЯРА.
Не е онази творяща СИЛА, с която можеш да ходиш по вода или да местиш планини.
Е, всеки състезател или любител по фигурно пързаляне ходи по водата, но това е друга тема.
Пък и далеч не всеки владее зимните кънки, нали така?!
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
...
