ПАЯЦИТЕ – ГОЛЕМИ ТЕЛЕПАТИ И ВЕЧНИ СПЪТНИЦИ НА ХОРАТА
Повечето от нас изобщо не ги забелязват, или ги приемат просто за досадни производители на паежини – продукт, който основно трябва да бъде почистван,
т.е. нещо, което създава допълнителни безсмислени усилия на и без това претоварения със задачи човек.
За някои паяците са източник на една гадна фобия – арахнофобията (арахне, стгр.- паяк; фобос, стгр. - страх).
Разбира се, пълно е с видове паяци, които не живеят около човека и неговите обиталища, но тук ще се спра на тези, които придружават хората. С уговорката, че всичко това са просто мои мисли и усещания, без претенции за нищо повече.
Обичам да наблюдавам паяците от ранни детски години. Беше много отдавна, бях в началното училище, ваканция, на море. Една вечер, прибирайки се да спя, видях огромен паяк на стената – бях сама, и по неизвестни причини ме достраша – затова реших да го убия. Преди да пристъпя към действие, го гледах дълго – беше ми интересен. Той не помръдваше. Може би грешно казвам „той“ – вероятно това бе „тя“ – женските паяци са в доста случаи по-едри от мъжките. Гледах то почти в транс – особено състояние. Когато реших, че съм му се нагледала, излязох от своеобразния си транс и се обърнах да търся джапанка или обувка от пода – да го смачкам с нея.
Намерих, взех, обърнах се – но паякът, който дотогава си стоеше неподвижно, беше изчезнал!
Това бе случаят, в който за първи път получих необяснимото от здравия разум усещане, че паяците са добри телепати и добри познавачи на човека и неговото поведение.
Бях убедена, че паякът бе „прочел“ мислите и намеренията ми. И надлежно избягал, за да не ми даде възможност да го убия. Защо бе избягал – като преди това си стоеше напълно неподвижно толкова дълго време? А и аз го гледах от далече, мислейки, че той изобщо не ме забелязва – какво остава да ми разгадае поведението и да предугади какво му мисля!... Разбира се, тогава бях дете в първи клас...
Реално, от тогава никога не съм посягала да убия съзнателно паяк – така че нямам никакви лични наблюдения, дали това поведение на паяка би се повторило, потретило, почетвъртило и т.н.
Без да навлизам във фантазии и излишни предположения, само ще кажа, отново предполагайки, че съвременната наука не е изследвала обстойно поведението на „домашните“ паяци и сигурно няма никакви фактологични и що-годе меродавни сведения как реагират паяците на човешкото поведение. Това, че не ги познаваме, не значи, че и те не ни познават...
(На снимката – този паяк го познавам, имам чувството, че се усмихва – знае ли човек?! майтап, де...)
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
...
