ВСИЧКО Е ВЯРА

Доста често можем да чуем израза: "Аз не вярвам."
Или - "не съм вярващ."
И човекът, изказал тази констатация, наистина си вярва.
Разбира се, под "не вярвам" най-често се подразбира - не вярвам в Бог, в чудеса, в тайни и загадки, в недоказани от науката феномени, и прочие.
Интересното е, че човекът си вярва, че не вярва...
Погледнато от определен ъгъл обаче, май всяко едно наше действие се осъществява, защото просто вярваме. Често - без да го съзнаваме.
Например: взимам си от хладилника една бира. Аз не знам дали това наистина е бира. Да, етикетът и магазинът, от който съм я взела, ми дават някаква сигурност, че това е именно това питие, а не нещо друго.
НО РЕАЛНО! АЗ НЕ ЗНАМ, ЧЕ ТОВА Е БИРА.
Не съм направила химически анализ, за да се уверя, че формулата на течността отговаря на формулата на бирата. Пия на доверие. Т.е. извършвам действието пиене на бира, опирайки се изцяло на вярата...
Друг пример: тръгвам да ходя. Подавам единия крак напред. И съм сигурен, че той ще стъпи на твърда земя. Предишният ми опит ме кара да вярвам, че ще стане точно това. Но не мога да го докажа, а и не винаги мога да съм сигурен. Защото - възможно е точно когато кракът ми стъпи на "земята", тя да е претърпяла квантово разместване и да е станала мека! Квантовата физика твърди, че има вероятност да стане и такова нещо. Само че аз пренебрегвам тия постулати и вярвам, че винаги, когато стъпвам с крака си при ходене, ще стъпвам на твърдо. Т.е. - ходя, защото вярвам. Уповавам се на вярата. (Защото не мога да правя квантов анализ на почвата под краката си всеки път, преди кракът ми да стъпи върху нея. А би трябвало да го правя, щом твърдя, че "не вярвам".
Така че: никога не вярвам, когато някой ми каже, че не вярва.
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа