ЙОГА: ЩО Е СИЛА?
От Свами Нарайанананда:
1. Сила - това значи живот;
слабост – смърт. Слабостта – това е най-големият грях на този свят. Слабият няма да преуспее в нищо на този свят. И още повече – няма да преуспеее в нищо в Света на Духа. Парите са велика световна сила. Истинността, любовта и самоотвержеността – това са велики духовни сили. Силата на войника е заложена в неговия меч; силата на поета – в перото му. Силата на детето – в сълзите му; силата на предания – в неговите молитви, саможертва и смирение. Но смирението пред Абсолюта не е обикновено смирение, както и духовната сила не е тази, която подсилва егото. Затова трябва да потопим ума в безкрайната сила на Атман (Абсолюта, Абсолютната Същност, Абсолютното Битие) и, виждайки и усещайки Атман (Абсолюта) навсякъде и във всичко, да бъдем добри, меки и смирени. Трябва да притежаваме мъжество на герой и сърце на майка. Скромността е по-привлекателна от арогантността. Когато егото расте, Бог се крие.
2. Ние сме такива, каквито ни правят нашите мисли. Мислейки постоянно за своите недостатъци и слабости, човек се спуска все по-ниско и по-ниско. От друга страна, размишлявайки постоянно за Бога, За Неговото Величие, за Неговата Чистота и Сила – човек става Богоподобен. Затова не трябва да помрачаваме ума с униние, а да го възвишаваме, посредством размишление за предмети, които даряват сила.
3. Желаещият да натрупа един-два милиона рупии, ще успее в крайна сметка да натрупа няколко стотин хиляди. От друга страна, ако някой може да бъде удовлетворен от няколко хиляди рупии, то той ще успее да натрупа само няколко стотин; защото усилията са право пропорционални на идеала на човека. Интензивността на желанието зависи от това, колко висш е този идеал. Затова следва да имаме много висши идеал, девиз и цел. Никога не бива да спираме, удовлетворени от трохите от успеха.
4. Най-великата сила се намира в истинността, чистотата, любовта, скромността, простотата и целомъдрието. Брахмачария – това е сила и живот. За истинския брахмачарий няма нищо невъзможно на този свят. Брахмачарията дарява несъкрушима воля. Тази несъкрушима воля ни дава безстрашие и способност да извършим всичко, което е необходимо.
5. Сплотеността е сила. Ако сплетем множество тънки нишки в едно дебело въженце, с него ще можем да вържем дори могъщия слон. Обратно, дори най-качествените нишки, когато са по една, не могат да удържат и малко кученце. Дотогава, докато в семейството, обществото и държавата съществува сплотеност, те не могат да бъдат изплашени от никаква външна сила. Те ще растат и ще процъфтяват.
6. Обикновено духовният път е много дълъг, изморителен и монотонен. По него се налага да ходим през планини и в самота. По него ни очакват както успехи, така и провали. По него се срещат бедствия, нещастия и дори униние, когато животът на пътника ни се струва лишен от смисъл. Но силата на ума и силата на волята му помагат да върви напред. Той трябва да има твърда вяра, непоколебимо търпение и изключително упорство за достигане на Целта. И най-малката проява на слабост може да се окаже самоубийствена. Сълзите носят само вреди. Този, който заплаче, ще плаче винаги. За истина се приема единствена силата. „Стани! Събуди се! И не спирай, докато не стигнеш Целта!“ – тези думи трябва да бъдат девиз.
7. Понятията „аз“ и „мое“ – са слабост. Те стоят зад нашата визия за самсара. Именно те я превръщат в ад и са причината за нашата зависимост. Вместо тях, трябва да отглеждаме понятията „ти“ и „твое“ или да се съединяваме с безкрайния „Аз“ – в това е силата. Това е истинският живот и това е истинската мокша (свобода).
8. Невежеството – това е слабост; то действително е смъртоносно. Знанието – това е живот; то наистина е Самият Господ. Както вековната тъма на пещерата се разсейва от светлината на една-единствена клечка кибрит, така и дълбоко вкоренилото се невежество изчезва от единствения лъч на Божествената Светлина. Затова трябва да се съединяваме с Бог, а после да оставаме в състояние на щастие.
9. Привързаността – това е слабост; това е зависимост. Непривързаността – това е сила; това е свобода. Затова трябва да се учим на непривързаност. Трябва да бъдем в света, но не от света, като лотосовия цвят, който живее в мръсна вода, но не става мръсен. Бог съществува ли отделно от този свят? И да, и не. Той пронизва всичко, и в същото време няма име и форма. Това, което наистина не съществува, са имената и формите. Когато изчезнат всички имена и форми, остава само и единствено Бог.
10. Умът не работи с пълна сила, поради дейността на чувствата. Затова, за да усетим истинската сила, трябва да контролираме ума и чувствата. Тази изгубена сила се възстановява, посредством практикуване на концентрация. Ето защо всички религии прибягват към нея.
11. Всяко желание – това е нужда, а оттук - и зависимост. Дори желанието за мокша предизвиква зависимост. Трябва да се освободим дори и от това желание, преди да достигнем нирвана, или мокша.
12. Задачата на светилника е да свети, колкото може по-ярко. За да постигнем това, трябва да поддържаме светилника чист и в добър вид, да подрязваме фитила и да доливаме масло; иначе задачата на светилника няма да може да бъде изпълнена. Задачата на тялото е Богопостижението. За постигане на тази цел, тялото трябва да бъде чисто, спретнато и силно. То трябва да получава необходимите храна, облекло и почивка. В противен случай задачата на тялото не може да бъде изпълнена. Не бива да го потискаме изобщо. Трябва само да покорим желанието, посредством контрол над чувствата и ума.
13. Нужна ни е сила – сила на ума, сила на тялото, сила на волята, сила на милосърдието и сила на всичко останало.
14. Скромност при успеха, търпение, устойчиност и упоритост при провала – това са главните качества, които трябва да изучаваме и които трябва да помним постоянно.
15. Великата сила дава надежда. Винаги трябва да се надяваме на успех, независимо от поредицата провали – и накрая успехът ще ни се усмихне. Той е по-благоразположен към оптимистите, отколкото към песимистите.
16. Великата сила дава вяра – вяра в себе си, вяра в Гуру и неговите Думи, вяра в Бог и вяра в Писанията. Истинската вяра е способна да мести планини и да сътворява други чудеса.
17. Мисълта – това е велика сила. Всяка дума и всеки звук е сила. С всяка произнесена дума човек губи някаква сила или определено количество енергия. Затова контролът над речта ни носи огромна сила. Той позволява да се запази телесната енергия и да се управлява с лекота ума. Бърборенето отнема много енергия и прави ума нестабилен и неустойчив.
...
Превод: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 02 февруари 2015 г.
...
