ОБЩУВАНЕТО – БОЖЕСТВЕНАТА ЛАБОРАТОРИЯ НА ТЕЛЕПАТИЯТА
В тази нематериална лаборатория се ражда всичко.
Или, с други думи - общуването създава нелокално поле, недоказано досега от науката, което обаче не го прави несъществуващо.
Принципно феноменът „поле“, колкото и да не ни се иска, не е напълно дефиниран и проучен. Какво значи нещо да се дефинира, да се определи? Самото значение на този глагол го показва – слагане на граници на същото това нещо. А ако то принципно е без граници? Ами, да – няма как да се определи. Можем да определим единствено докъде стига разбирането ни за дадения феномен.
Всъщност, всяко едно определение, всяка една дефиниция, независимо на какво, прави именно това – сочи докъде може да стигне нашият Разум. Докъде стига на настоящия етап. След като направим определението, т.е. след като видим оградата или зида – явно е дошло времето да ги и прескочим. Няма как да прескочиш ограда, ако не я знаеш къде е. До тук с определенията. А и с встъплението. Сега направо прескачаме зида и навлизаме в неизследваните дебри на Джунгла Общуване.
Общуването е Относителност – това е ясно за всеки. Т.е. – всяко нещо е точно това нещо, което е, не за друго, а само защото се отнася към друго нещо, към други неща. Примерно: един човек е човек, само защото съществуват въздуха, земната атмосфера, водата, насекомите, бактериите, почвата, дърветата, огънят, птиците, бръсначките, другите хора, залезите, морския бряг, цепелините, Слънчевата система, Галактиката – и безброй много други неща, към които този човек се отнася. Да, трудно е да обхванем това множество, тази почти-безкрайност, но е трудно и да си представим, че този човек би могъл да е човек без тях…
Цялата тази многоизмерна картина, цялата тази полидименсионална среда, всъщност е в общение, в общуване с човека. Разбира се, не само с него. За всеки е ясно, че всичко е свързано с всичко. Както е казал Анаксагор: „Няма отделно съществуване“. За мен Анаксагор е дзен-философ – вероятно безброй много хора са получавали просветление, срещайки се с неговите коани. Е, науката не ги признава за коани, но по отношение на Творението е трудно да бъдеш съдник и да отсъждаш „кое какво е“ – а не е и необходимо – освен ако човекът не търси гореупоменатите граници на нещо. И то да ги търси, за да ги прескочи – защото, ако остане вътре в тях – той няма да се развива и познаването на тези граници няма да му даде нищо.
Съзнанието е едно-единно – през него гледат всички съществувания, всички творения – но ако тръгнем от тази схема, то лесно можем да стигнем до объркване. Което не би било лошо – това е и целта на дзен-коаните – да докарат ума до задънена улица, и там, евентуално, той да осъзнае границите си и да се надскочи – т.е. съществото, носител на ума, да получи просветление. Просветлението е вид осъзнаване на единството със Светлината, вид пряко преживяване на това единство. Но Светлината не може да види тъмнината – Съзнанието е хем единно със Светлината, хем по-обхватно от Нея…
Преди да пристъпим към телепатията, ще кажем няколко думи за Любовта. Тя също се ражда от Общуването. Афродита, родена от морската пяна – това какво е? Общуването между водата и въздуха е направило пяна, която поражда Богинята на Любовта. Пяната – като вид „поле“… Можеш ли да обичаш някого, ако изобщо не знаеш за съществуването му? Ако изобщо не си в контакт с него? Ако не общуваш с него?
Любовта е една от най-великите творящи Сили, сама по Себе Си – но Тя, вероятно, е създала начин да бъде създавана и пресъздавана постоянно и постоянно – именно от общуването между творенията. Там, където от Общуването възниква Любов – там полето генерира тази Вселенска Сила, която продължава по-нататъшното творене и развитие.
Всяко същество, което е създало Любов, посредством общуването си с други същества – знае за тази Сила, и се прекланя в Божествено Благоговение пред Нея…
Ние сме Любов. Любовта създава Любов. Но не това е темата тук, затова минаваме към телепатията.
Преди това – няколко думи за синхронностите, отново. Когато ненадейно помислим за някого, когото например не сме виждали отдавна, и този някой ни се обади след час – това е синхронност. Силата, наречена наша Мисъл, бърка в Непроявеното, и вади от там неща и събития. Да, тук скептиците (скептик – разбирай човек, с ограничен хоризонт, а не прякото значение от старогръцки, макар че и то се връзва напълно) и конете с капаци – опс, това е тавтология, ама карай! Та, тук конете с капаци веднага ще парират – като е толкова велика мисълта, защо не може да вади хляб и злато от непроявеното? … Всъщност – може. Хлябът и Златото, а и Въздухът, и Водата, и Земята – са извадени от там… Ако не са – то нека скептикът каже откъде са. Ако той твърди, че са се самосъздали – това е още по-голяма фантастика от „силата на мисълта“…
Мисълта не изисква материална среда, за да се разпространи. Което значи, че тя, вероятно, е нелокална. Затова няма значение къде във Вселената се намираш, или дори – в КОЯ точно ВСЕЛЕНА си ти, и в КОЯ съществото или обекта, за които мислиш. Твоята мисъл стига до тях. Стига и до така нареченото Непроявено. Но, погрешно казвам „тя стига“ – защото тя път не преминава – тя е нелокална. Тя се задейства непосредствено с нейното генериране. Ако и обектът, към когото е насочена мисълта ни, е настроен адекватно към нея – то и той реагира моментално и нелокално. Разбира се, мисълта винаги влияе – независимо дали обектът, към който е насочена, съзнава това или не. Но отговорът му зависи от неговото съзнаване и степен на усещане. Ако например двама души, които са отдалечени на стотици километри един от друг, едновременно мислят един за друг – то те ще влязат в много по-качествен контакт помежду си, отколкото ако само единият от тях мисли за другия. Обаче, и този, немислещият, ще бъде повлиян и ще даде отговор – макар и несъзнаван от самия него. Този отговор може да е под формата на „случайна“ информация, получена от мислещия и дадена му от трето лице. Може да е като случайно попадане на негова снимка пред погледа на мислещия – и т.н., възможностите са безкрайни.
Науката не е дала и конкретно определение на феномена „общуване“. Защото той всъщност наистина е безграничен. Ако мисълта ни е безгранична – няма как общуването да е ограничено, т.е. определено.
Духовните учения и философии казват: ТИ СИ ТОВА, КОЕТО МИСЛИШ.
И забележете – НЕ – ТИ СИ ТОВА, КОЕТО МИСЛИШ, ЧЕ СИ,
А – ТИ СИ ТОВА, КОЕТО МИСЛИШ.
Това също има отношение към общуването и конкретно към телепатията.
Всъщност, ако не общуваш чисто физически с някого – ти общуваш с него от разстояние… В кръга на шегата, но не само – всяко едно общуване, което няма физически компонент, е вид телепатия.
Всъщност, ще завърша пак с шега, но не съвсем – можем да си мислим, че не сме свързани и не общуваме физически с всеки – но грешим! Защото въздухът и водата циркулират постоянно през всичко живо и неживо. Една молекула въздух днес е в моите алвеоли, утре, същата тази молекула въздух е в нечии чужди алвеоли. И така…
…
Автор: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 15.07.2015 г.
...
