НЕМАТЕРИАЛНИЯТ УМ СЪЗДАВА МАТЕРИАЛНИТЕ НЕЩА?




Разбира се, въпросът с „материалността“ или „нематериалността“ на УМА винаги е бил дискретно заобикалян от така нареченото статукво.  Реално, дори и въпросите по отношение на САМИЯ УМ са завоалирани с мегатонове воали на незнанието

или на дезинформацията, или на кой знае какво още! Защото науката, която наистина е велика и е направила много за човечеството, всъщност не знае и няма единно становище по въпроса „що е УМ?“ (и има ли той почва у нас, както е прието да се казва).

 

Не е ясно дали умът е нещо материално, или не е. По принцип, и т.нар. „материално“ не е добре изяснено. Защото, както знаем, почти никой не владее „материята“, нито знае всичките й тайни, а и, както казва науката – атомът, основната частица на всяка една материя, представлява „празно“ пространство, в което има едно малко ядро. В „празното“ пространство летят електроните. Но един електрон може да бъде на няколко места едновременно... Да не навлизаме в дебрите на материята-нематерия, че излизане от там няма – засега!

 

Така наречените „материалисти“ винаги заобикалят въпроса за природата на ума. Никой материалист няма да твърди, че ако някой човек е измислил например автомобил, то той го е измислил с нещо материално – и най-отявленият материалист би признал, че автомобилът е измислен от ума на откривателя. А не от черния му дроб, например, или от сърцето, червата, далака, апендикса и пр. Дори и мозъкът не може да измисли нещо – ако можеше, то всеки един мозък щеше да го прави постоянно – а мозъци по планетата – безкрайно количество! Толкова за „материалността“ на ума.

 

Идеалистите пък не са съгласни, че т.нар. „материя“ всъщност е нематериална. Под път и над път използват думата „енергия“, но, независимо от Айнщайн и великото му уравнение, както и от неговите теории, а и от теориите на всички учени – не е ясно „що е енергия“. Енергията, колкото и да ни е неприятно, си е една мистерия.

 

Ако не беше – най-малкото всички хора по Земята щяха да бъдат енергийно независими и нямаше да плащат ежемесечно за електричество, и прочие... да не се увличаме в безсмислени примери. Но добре би било често да си представяме какво би се случило с планетата ни, ако по цялата нея спре токът за един ден... Да, основно хората са зависими от тока – дърветата, бактериите, насекомите, животните – не са, но...

„Ум царува, ум робува, ум патки пасе“. Всеизвестната народна мъдрост. Също, вероятно, създадена от този мистериозен „УМ“. Ако не от него – то кой човешки материален орган я е създал?

 

Каквото и да направим – желанието, последващата го мисъл, после волевото усилие за конкретната направа, например на един стол – всичко се поражда и инициира от ума. Не от нещо материално – а от мистериозния ум. Т.е., за да видим един готов, материален стол, и да седнем на него – намесата на мистериозния ум в това е напълно наложителна. Т.е. целият ни видим свят е създаден от ума... Е, разбира се, Природата е нещо отвъд това – но конкретната статия е за човешкия ум, затова няма да се отплесваме към Природа, Бог и прочие висши и абсолютни неща. Умът не е нещо абсолютно – той е относителен – това е ясно на всеки. Но, независимо от това, все пак е действащо нещо. Той е нещо, придивно нематериално, което създава материални неща. Или, може да се каже и така: умът е свръзката между материалното и нематериалното. Където има ум – духът влияе на материята и обратно.  Като, повтарям – и „ум“, и „материя“, и „дух“ са относителни неща в конкретната тема. Неслучайно богът Хермес (Меркурий) е основен символ на Ума – Хермес е свръзката между боговете, хората и пр. в митологията.

 

Всъщност, официалната наука е признала донякъде въздействието на „ума върху материята“ – в постановките за психо-соматичните заболявания. Вече и най-отявленият материалист не може да отрече, че стресът, нещо абсолютно нематериално, предизвиква напълно материални промени в тялото на човека – т.е. болести. Разбира се, всеки се досеща, че става и обратното – хубавите емоции и преживявания също вероятно въздействат на тялото и предизвикват промени в него – но тези промени не са болестни – затова и науката не се интересува от тях.

 

Умът ти, твоят ум може и да те разболее, и да те излекува. Но дори и хапче да те излекува – нечий „ум“ е създал това хапче. Нематериалният ум е създал материалното хапче – т.е. лекувайки се с материални медикаменти, човек се лекува пак чрез ума – а не чрез „неумотворената“ материя. Умът създава, подрежда, дирижира и преподрежда материята...

 

Ето нещо интересно от Свами Нарайанананда. Свързано е с разболяването и тежките болести, от които са заплашени някои хора, занивамащи се на сляпо с „енергийни“ въздействия, лечения и пр.

 

 

 

„Скоростта и качеството на духовния прогрес зависят от правилния избор на ишта-девата, най-любимото и почитано божество, и от ишта-мантрата. Да се намери всичко това – не е никак лека задача. Далеч не всеки е способен да го направи. Само истинският Гуру, притежаващ най-висша интуиция, може да подбере подходящи ишта-дева и ишта-мантра, които са различни за различните хора, в зависимост от техните вкусове, наклонности и чистота на ума. Връчването на мантра-дикша (инициацията) има и много по-дълбок смисъл.  Връчвайки я, Гуру дарява на ученика ново тяло, или дхарма-кайа (тяло на добродетелта), освобождава го от грехове и го снабдява с духовни сили, които възвисяват съответния иницииран. Обикновените хора, които приемат върху себе си ролята на Гуру и инициират ученици, падат все по-низко и по-низко и много често стават жертва на нелечими заболявания. Дори истинските Гуру понякога страдат физически, приемайки при инициацията върху себе си греховете на ученика. Но тези велики Души, изпитвайки временни страдания, унищожават греховете на учениците, които, в противен случай, би трябвало да минат през няколко превъплъщения и съответвстващи страдания, за да ги изчистят. Обикновен човек трудно ще повярва в тия неща, но реалният опит на великите Гуру потвърждава истинността на тези факти.“ (превод: Соня Петрова – Аеиа)

...

 

От горния цитат почти всеки ще се досети за Великата Жертва на Спасителя Христос – който, посредством своето Страдание, изгори греховете на целия свят. Има и други примери в познатата ни история.

 

Като заключение – нека внимаваме как и за какво ползваме своя ум. Дари да не е доказано, че той въздейства и прави промени върху материята – това не бива да ни спира да внимаваме с него и да се стремим да го държим под контрол.

 

...

 

Автор: Соня Петрова - Аеиа



публикувано на: 2 януари 2015 г.

 


 




...









...