ИМА ЛИ НАЧИН ДА СЕ УДЪЛЖИ ЖИВОТЪТ? – ОТНОВО ГУРДЖИЕВ
Няколко предварителни думи: разбира се, това е само един възглед, той далеч не изчерпва всичките възможности на Вселената.
Георгий Гурджиев, от книгата му „Картини от реалния свят“:
Въпрос: Има ли начин да се удължи животът?
Отговор: Различни школи имат много теории как да се продължи животът и има много системи, които се занимават с това. Все още има доверчиви хора, които вярват дори в съществуването на жизнен еликсир.
Ще обясня схематично как разбирам аз този въпрос.
Ето един часовник. Знаете, че има разни производители на часовници. Часовникът ми има главна пружина, изчислена за двадесет и четири часа. След двадесет и четири часа часовникът спира да работи. Часовници друго производство могат да вървят една седмица, един месец или дори може би една година. Но навиващият се механизъм винаги се изчислява за някакво определено време. Така както се направи от производителя, така си и остава.
Сигурно сте забелязали, че часовниците имат регулатори. Ако регулаторът се премести, часовникът ще работи по-бавно или по-бързо. Ако го извадите, главната пружина може да се развие много бързо и една изчислена за двадесет и четири часа пружина може да се развие за три или четири минути. Така че часовникът ми може да върви една седмица или един месец, макар че системата му е изчислена за двадесет и четири часа.
Ние сме като часовници. Системата ни вече е установена. Всеки човек има различна пружина. Ако наследствеността е различна, и системата е различна. Например една система може да е била изчислена за седемдесет години. Когато главната пружина се развие, животът свършва. Механизмът на друг човек може да е бил изчислен за сто години; сякаш е бил правен от друг майстор.
Така че всеки човек има различно време на живот. Ние не можем да променяме нашата система. Всеки човек си остава такъв, какъвто е бил направен, и дължината на нашия живот не може да бъде променяна; главната пружина се развива и аз свършвам. При някои хора главната пружина може да върви само една седмица. Дължината на живота се определя при раждането и ако си мислим, че можем да променим нещо в този смисъл, това си е чисто въображение. За да направи това, човек трябва да промени всичко: наследственост, своя баща, дори баба си трябва да смени. Твърде късно е за това.
Макар че механизмът ни не може да се промени изкуствено, има възможност да се живее по-дълго. Казах, че вместо за едно денонощие главната пружина може да бъде накарана да се развие за една седмица. А може да бъде и обратното: ако една система е изчислена за петдесет години, главната пружина може да бъде накарана да се развие за пет-шест години.
Всеки човек има главна пружина; това е нашият механизъм. Развиването на тази главна пружина са нашите впечатления и асоциации.
Само че ние имаме две или три навити пружини -толкова, колкото са мозъците. Мозъците съответстват на пружините. Например умът ни е една пружина. Нашите ментални асоциации имат определена дължина. Мисленето напомня за развиване на макара с конец. Всяка макара съдържа конец с определена дължина. Когато аз мисля, конецът се развива. Макарата ми има петдесет метра конец, а този човек има сто метра. Днес аз изразходвам два метра, същото и утре, и когато петдесетте метра свършат, животът ми също идва до своя край. Дължината на конеца не може да бъде променена.
Но така както една двадесет и четири часова главна пружина може да се развие за десет минути, така и животът може много бързо да се изразходва.
Единствената разлика е, че часовникът обикновено има само една пружина, докато човекът има няколко. На всеки център съответства една пружина с някаква определена дължина. Когато едната пружина се е развила, човекът може да продължи да живее. Например мисълта му е изчислена за седемдесет години, но чувствата му са само за четиридесет. Така че след четиридесет години човекът продължава да живее без чувства. Но развиването на пружината може да бъде ускорено или забавено.
Тук нищо не може да се усъвършенства; единственото, което можем да направим, е да икономисваме. Времето е пропорционално на потока от асоциации - то е относително.
Вие лесно можете да си спомните тези факти. Седите си у дома, спокойни сте. Чувствате, че сте седели по този начин само пет минути, но часовникът показва, че е минал цял час. Друг път чакате някого на улицата, безпокоите се, че той не идва, и си мислите, че чакате вече един час, а са минали само пет минути. Това е, защото през това време сте имали много асоциации; мислите си защо не идва, може би нещо го е сгазило и т. н.
Колкото повече се концентрирате, толкова по-бързо върви времето. Един час може да мине незабелязано, защото ако се концентрирате, ще имате много малко асоциации, мисли и чувства, и времето ще изглежда по-кратко.
Времето е субективно; то се измерва с асоциациите. Когато седите без концентрация, времето изглежда продължително. Външно времето не съществува; то съществува за нас само вътрешно.
Както в мисловния център, асоциациите продължават така също и в другите центрове.
Тайната на удължаването на живота зависи от способността енергията на нашите центрове да се изразходва бавно и само преднамерено. Научете се да мислите съзнателно. Това води до икономия в разхода на енергия. Недейте да мечтаете.
...
Публикува: Соня Петрова - Аеиа
...
публикувано на: 20 октомври 2014 г.
