ЗАЩО ИНТУИЦИЯТА НЕ СЕ ИЗУЧАВА В УЧИЛИЩЕ
Интуицията, за която няма единно и стандартизирано определение (то за какво ли има?), нито научно или окултно такова, е едно от нещата, за които повечето хора подозират, че съществуват, но общо взето са възприети като "фантастика", изключение или "бабини деветини".
Като дума и значение, интуиция значи "поглед върху, на", а в по-ново време е прибавен смисъл на непосредствено знание за нещо, придобито от ума или чувствата. И понеже и "ум", и "чувства" са доста абстрактни понятия, макар с тях да боравят практически и теоретично множество съвременни науки, то, като стигнем до интуицията, нещата стават твърде объркани, мъгляви и съмнителни.
И общо взето - повечето хора "карат на сляпо". При едни т.нар. интуиция е развита и им помага в справянето с живота на нашата примитивна планета, при други - не е. Божа работа - поне така изглежда.
Обаче не е точно така. Всеки, който се занимава с йога и подобни практики, е усетил, че има "трето око", с което може да вижда. Това "Трето око" е епифизата - като органичен израз на същото. А като езотерично понятие - представлява шестата от основните чакри (енергийни кълба). Някои го наричат "Вратата", други казват, че Иисус Христос бил "третото око", и от друга страна - че през него можем да "познаем" Христос, цитирайки Евангелие от Йоан:
10:1 Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.
10:2 А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
10:3 Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.
10:4 Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
10:5 А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.
10:6 Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
10:7 Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.
10:8 Всички, които са дошли преди Мене са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
10:9 Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
10:10 Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
10:11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.
10:12 Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.
10:13 Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.
10:14 Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,
10:15 също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
10:16 И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.
10:17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.
10:18 Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.
10:19 Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.
10:20 Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?
10:21 Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?
...
Когато човек се ражда, той не умее да ползва очите си, за да възприема и подава към мозъка сигнали от околната среда - това е всеизвестно – всеки, който е виждал новородено бебе знае, че то си върти очите на всички страни, некоординирано, и не ги центрира в нищо конкретно. То не знае как да ги ползва и първоначално мозъкът не си е изградил "преки връзки" между рецептора и центъра за възприятие, който оформя картината. Ако предлоложим, че още от раждането очите на новородения се покрият с нещо, което не пропуска светлина - то, може би, връзки с мозъка няма да се изградят и когато превръзката се махне, например след две години, човекът няма да вижда и няма да знае как да ползва очите си.
Добре, ще кажат някои, никой не е закрил "третото око" на бебето - какво му пречи да си го ползва и развива? Никой и нищо не му пречи, така е. И всъщност, "Окото" си действа в продължение на няколко години при децата. Затова често малките ни изненадват с учудващо "знание" за някои неща, с впечатляващи умения, с особено (твърде радостно!) възприятие за живота, и, много подчертано, със свойство да излизат невредими от ситуации, в които възрастен би пострадал не на шега. Пример за последното е честите падания на бебета и малки деца. Безброй майки по света разказват истории, как при опасно падане на бебето от количката или от високо място, на което се е качило, сякаш "някой го е хванал" и го е поставил леко на земята. Последното се обяснява с "късмет", "ангели-хранители", гравитация (видите ли, бебето е леко и затова нищо му няма) и т.н. А езотериците твърдят, че посредством "третото око" можем да контактуваме с ангели, висши учители, с бог и пр. Твърдят също, че чрез Окото човек можел да вижда нещата в дълбочина и в тяхната "истинност" - като по този начин той директно разбирал, узнавал и усещал, че "животът е прекрасен". Да, Иисус казва "радвайте се и веселете се!" - никъде не проповядва страдание и не кара никого да страда. Страданията са измислени впоследствие. Иисус, поне според стигналите до нас писания, е избавял всички, пряко и косвено, от страдания... И една малка спекулацийка с езика - на български "прекрасен" и "прекръстен" са доста близки по звучене...
В един момент, обаче, детството си отива. Детето е научило езика... Започва да възприема всичко чрез него. "Третото око" не може да възприема чрез езика - и детето твърде бързо забравя за него. Окото заспива. Човек губи интуицията, а често и "късмета" си. Това за езика и окото, разбира се, е твърде схематично и опростено казано - не ми се иска да описвам и обсъждам всички обществено-житейски фактори, които определят възприятията на индивида - това би отнело излишно време и място, а и не това е целта на настоящата статия.
Може би грешката на обществото ни е, че делим нещата на материални и нематериални. Отдавна физиката е доказала, че и най-грубата материя се състои от частици, които в по-голямата своя част са "празни" - атомното ядро е хиляди пъти по-малко от целия атом - т.е. между него и границите на атома има огромна Празнота. Е, да, но щом столът е твърд, той не е "празен", той е материален. Такъв тип грешни и спекулативни твърдения, приемани за аксиоми, пречат на цялостния поглед и на "холистичното" разбиране за Света. Липсата на цялостно възприятие и разбиране ни е центрирала само в една от страните на Битието. Оттам - започнали сме да използваме, тренираме и развиваме само някои от органите си за възприятие. А дори и в "материалния свят" е известно, че нещо, което не се използва и тренира - спира да функционира адекватно. Нещата са свързани. За да функционират добре органите за възприятие - дори "обикновените", тялото, физическото, трябва да е в добра форма. Спортове да искаш! И те са прекрасно нещо, макар не винаги да водят до "събуждане на Третото око" - поне не пряко събуждане, защото е всеизвестно, че спортуващите хора са почти винаги в оптимално състояние на духа, имат сила, енергия, хъс и желание за живот.
От друга страна - стремим се да улесняваме максимално своята "материалност" - измислили сме например столовете, а седящата на стол поза е вредна за ставите. Твърди се, че в страните, в които хората седят или клечат на земята, нямало ставни заболявания и дегенерации... Могат да се изброят и куп други "материални улеснения", които, може би, улесняват живота, но създават едно общество от хора, които през по-голямата част от живота си са болни от нещо и трябва да се лекуват. А древните традиции, като споменатата вече Йога, имат и дават на който ги потърси, много лесни и удобни начини за поддържане и възстановяване на здравето. Начини и средства, които не изискват пари, време, отдаване и т.н. Както казваше един от моите Учители - навсякъде се говори за "хронични болести", а защо никой не споменава, че съществува и "хронично здраве"?
Това отклонение към материалното, спорта и здравословните "йога-хитринки" не беше случайно. Защото и древните гърци са го казали - "здрав дух в здраво тяло". Това директно показва, че състоянието на духа и тялото са взаимно свързани, т.е. че всъщност делението на материално и нематериално е твърде привидно и илюзорно. Прието е, че чакрите имат определен цвят. Седмата чакра, разположена на върха на главата, която, твърдят, отговаряла за връзката на човек с "Вселената", се изобразява във виолетов цвят. Той е комбинация от червено и тъмно синьо. А в тези цветове се изобразяват съответно коренната (основната) чакра и шестата - Третото око. Т.е. за да се свържеш с "Вселената" трябва да си развил и "материалното" и "нематериалното" - ако приемем, че двете чакри отговарят схематично за тия неща. Обществото ни, обаче, страда от обездвижване - независимо, че материалното е поставено на пиедестал. Т.е. освен че не развиваме тенденциозно "третото око", ние не развиваме и коренната чакра - оттам многото болести и процъфтяващи бизнеси, свързани с "лекуването" им.
Приели сме науката и научния метод за бог. И забравяме, че огромна част от научните постижения са свързани и обусловени от силната "интуиция" на съответните велики учени, не само от техните "знания". Защото в работата си те често се сблъскват с нерешими наглед неща, чието решение им хрумва или по време на сън, или при огромна умора и изтощение, или при други "екстремни" ситуации. Всъщност, "третото око" се включва точно при подобни условия. Затова религиозно отдадените, които се самобичуват и "измъчват плътта", всъщност не целят да постигнат страдание - тук то е средството за постигане на "блаженство" и на "знание". Защото оттатък страданието, "изскача" Прекрасното и Истинното. Което дава да се разбере, че страданието е привидна "игра на егото, на майа". То е нещо като лост, който не бива да бъде обожествяван, а просто използван.
Една от човешките легенди разправя, че навремето ануннаките дошли на Земята и създали човешката раса, като раса от роби. Да си роб е много лесно. Няма нужда да мислиш, да виждаш, да "провиждаш", да живееш - някой ти казва какво да правиш и това е. Няма напъване. Вътрешно. Само изпълняваш - понякога доста тежки неща, да, но това е цената. Ако приемем за вярна тази легенда - защо са ни сложили и трето око? За какво ни е този "Велик Ясновидец" и "Дворец на Знанието"? Може би са искали да видят дали един роб може да се сети, че не е роб. И какво ще произлезе от всичко това.
Но робският манталитет още властва навсякъде. Това не са заговори и конспирации. Много по-лесно е да научиш определени постулати и да живееш, макар и зле, с тях и само с тях. Излиза, че е по-лесно да си сляп. Но и това усещане за "леснота" е твърде глупаво нещо. Нещо, което не помага на хората да живеят по-добре и в един Прекрасен Свят.
Детето пораства и забравя за Даровете, с които е родено. Учи и се образова едностранчиво - не развива творческите си заложби (да, наричат Третото око и Храм на Творчеството) и излиза от "месомелачката" като един обикновен роб, сляп за Света, и окайващ своето положение и ограничено съществуване в "материята".
А Материята е Майка. Майката дава живот и отговаря за първите години - да оцелееш и да се внедриш нататък САМ в живота. Обаче, ако не развиваш това, което ти е дала, отново САМ - ти наистина ставаш роб на същата тази Майка. Тя, обаче, не го иска това - и затова става жестока, сурова и примитивна господарка-мащеха. Порочен кръг.
Все пак - Надежда има! Все повече Души осъзнават и "другото", и се събуждат, разбирайки, че Вселената не е неразумна и неодушевена камара от частици, материи, звезди, планети, квазари, черни и бели дупки и т.н. Събуждат се, въпреки наложения вид образование и въпреки околния "живот в материалното".
...
автор: Соня Петрова - Аеиа
...
Тече записване за априлските йога-практики по Скайп:
Април – „ЙОГА на КРЕАТИВНОСТТА“ (Йога на ТВОРЧЕСТВОТО) – когато си развил своята воля, своята способност да реализираш мислите си, и вече не те е страх да го правиш – идва времето на „канализирането“ на тези способности в нещо полезно, в нещо творческо, което да допринесе за твоето и на другите добруване, за създаването на един по-добър свят. Това е КРЕАТИВНОСТТА. Дори самият ти да си щастлив – само себе си да направиш щастлив – това вече е подобряване на общото състояние на света. Помислете защо? Защото, ако всеки един човек направи себе си щастлив – то в света ни ще има само щастливи хора. А един свят, пълен с щастливи хора – е ... ПРОСТО ЕДИН ЩАСТЛИВ СВЯТ. Не е нужно да бъде описван.
За повече информация и записвания: info@tretooko.com
===
