За ПРАВИЛНОТО ПОЗИТИВНО МИСЛЕНЕ
По неизвестни и известни причини, сред някои от хората битува едно много погрешно мнение за т.нар. „позитивно мислене”.
В кръга на шегата, възможно е тези изкривени мнения да са наложени нарочно и със задна цел – да попречат на хората да извлекат реални ползи за себе си и за своето обкръжение от този вид мислене. А извън шегата – ето как стоят нещата.
Някой „мъдрец” е дал тон, внушавайки на доста хора, че видите ли, позитивно мислене означава да виждаш пред себе си някой тъпак, и да не осъзнаваш, че той е такъв, а да пееш хвалебствени дитирамби за неговия висш ум и недостижим интелект, и да си напълно убеден в неговия ум, и сляп за тъпотата му.
От йогийска гледна точка – а между другото, идеята за „позитивното мислене” е взета от Йога, и представена като „откритие” на западните психолози и Ню Ейдж-гурута – да мислиш „позитивно” означава просто ДА НЕ МИСЛИШ ЗА ЛОШИ НЕЩА. ДА НЕ ГИ ПРЕДЪВКВАШ ЗА ДЪЛГО ВРЕМЕ В УМА СИ.
Не да не осъзнаваш лошото!
А да не допускаш мислите за лошите неща да ти заемат съзнанието и да не ти позволяват да мислиш за нещо полезно.
Доказано е, че човек не може да мисли за две неща едновременно. Ние си мислим, че можем, но това е така, защото просто съзнанието с нетрениран ум бързо се прехвърля от мисъл на мисъл, и така човек сдобива илюзорното усещане, че може да мисли за няколко неща едновременно.
Изхождайки от горното, лесно можем да направим извод: ако мисля три часа за това „колко тъп е някой-си” – то тези три часа са изгубени за мен и моето развитие. Защото такъв вид мисли, такова предъвкване на лоши неща, не води до нещо полезно – а изтощава ума и тялото. Изтощени от това дълго „негативно мислене”, умът и съзнанието няма да имат сила и желание да родят ценни, полезни и хубави мисли. И така попадам в един неприятен порочен кръг.
Да манипулираш другите не е никак трудно – достатъчно е да ги накараш да мислят лоши неща. Да заемеш умовете им с лоши мисли – тогава можеш да си сигурен, че те няма да могат да родят добри и полезни мисли.
Мисленето е процес. Един постоянен процес. Който може да е продуктивен, но може да е и деструктивен.
Много хора бъркат „мисленето” със „разделителната способност” и със способността да се правят изводи и заключения.
Мисленето е процесът, от който могат да се родят знания. Чрез който могат да ни осенят полезни идеи, и т.н. Ако този процес го ползваме само за предъвкване на лоши неща, на неприятни работи, които сме осъзнали или срещнали – то това значи, че мисленето няма да ни помогне да се отървем от тези лоши неща, а напротив – ще ги увеличи. Неслучайно Буда е казал: ти си това, което мислиш.
Защото всяко наше съзнателно действие винаги се предхожда от мисълта за него. Така да се каже – мисълта е пораждащата сила. Ако аз, вместо да мисля как да си свърша работата, мисля колко тъп е шефът ми – то аз ставам тази мисъл. Аз ставам тъп. Аз не си свършвам реално работата.
И последно - позитивното мислене е същото като правилното хранене. Правилно хранещият се човек знае, че може да изяде и най-отровната гъба на света, но не го прави, за да не се убие. Ограничава се да храни тялото си и с храни, за които знае, че могат да го увредят. По същия начин, позитивно мислещият човек "не храни" ума си лоши мисли - за да не го увреди и той да стане негоден да роди добри и полезни мисли.
Ще завърша с една мисъл на Свами Шивананда:
"Мисълта - това е творчески инструмент. Човек става такъв, каквито са неговите мисли".
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
Йога ОНЛАЙН - ЙОГА ВКЪЩИ ИЛИ В ОФИСА (линк)
Книгата "Магически разкази" - магически реализъм и реални вълшебства (линк)
...
