НИЕ ВИНАГИ СМЕ ЗАЩИТЕНИ!
Но далеч не винаги го знаем, осъзнаваме и оценяваме. Митовете, легендите и историите за „Ангели-хранители” не са измислени или случайни. Друг е въпросът, че реално, вероятно няма такова нещо като „измислено” – всичко „измислено” е всъщност напълно „реално” нещо. Но, да премина на въпроса!
Аз съм от хората, които имат много ярки спомени от най-ранно детство – така наречената „амнезия на детската възраст” ме е подминала в суматохата.
Затова помня с изключитена яснота как вървях след мама, татко и голямата количка, в която спеше моята сестра-бебе, разликата в годините между нас е 1 година и 5 месеца. Пресмятайки какво е било времето тогава, преценявам, че съм била на по-малко от 2 годинки. Вървях и постоянно се притеснявах, че няма да мога да изкача следващия тротоар – всичките тротоари бяха много високи! Стигаха ми почти до кръста! А мама, татко и количката напедваха неумолимо! Аз постоянно се чудех, до кога ли ще мога да ги догонвам и кой ли тротоар ще ми се опре? И какво ли ще правя, когато не мога да го изкача? Ще остана там! Дали някой ще ме забележи и ще ми помогне? Дали, обаче, няма да загубя завинаги мама, татко и сестричката си?
Поглеждайки на тази ситуация от по-нататъшните си години, и особено от времето, когато и аз се сдобих за първи път с дете, много се смях над себе си! Тревожно и параноично дете! Да не осъзнава, че макар родителите да не го държат за ръка, те постоянно го наблюдават и ще се намесят, ако то има нужда от помощ! Дете, което си мисли, че е само в света! Това е излишна гордост. Е, разбира се, била съм на по-малко от две годинки – затова си простих и не се осъдих прекалено строго. Но се опитах, макар и не винаги с успех, да се поуча от това.
Главният извод, до който стигнах, беше, че вероятно и като възрастни не можем да видим глобално ситуацията, в която се намираме. По същия начин, както аз не осъзнавах вниманието на родителите си върху мен, така като възрастни не можем да видим, усетим, чуем, осъзнаем много от нещата, които ни пазят и които ще ни се притекат на помощ, ако се появи такава нужда.
В крайна сметка, моето лично мнение е, че т.нар. АНГЕЛ-ХРАНИТЕЛ е неизменна част от всеки един от нас. Част, която повечето хора не осъзнават, но която често се задейства и върши хубава работа в напечени ситуации...
...
Автор: Соня Петрова - Аеиа
публикувано на: 01 август 2014 г.
Йога ОНЛАЙН (клик)
Книгата "Магически разкази" във Facebook
,,,
