ЗА СИНХРОННОСТИТЕ И СТРАННИТЕ НАГЛЕД СЛУЧВАНИЯ


Науката твърди, че НАБЛЮДАТЕЛЯТ е този, който определя движението на дадена частица. Дори нещо повече - някои се осмеляват да твърдят, че НАБЛЮДАТЕЛЯТ не само определя поведението на наблюдаваното, а и го създава това ”наблюдавано”.

Отдавна учени и философи са казали, че разликата между НАБЛЮДАТЕЛ и НАБЛЮДАВАНО е привидна, илюзорна. Тези, уж две неща, са едно. За никого вече не е тайна или нещо чудно, че съвременната наука потвърждава постулатите на древните ведически текстове – най-вече по отношение на Единността на Вселената.

 

   Все пак, за удобство и от чисто практически цели, ние продължаваме да наричаме себе си НАБЛЮДАТЕЛ, признавайки по този начин, че сме нещо отделно от ВСЕЛЕНАТА. Но не сме. Ако бяхме, действително нямаше да може да й повлияем по какъвто и да е начин. А можем! 

 

   Когато сме на границата на усещането – че хем съм едно с вселената, хем съм нещо отделно – тогава се случват Юнгианските синхронности. Един банален пример: на всеки му се е случвало например да се прибира късно вкъщи, мислейки че няма нищо за ядене и че вече е късно да се пазарува. Пристигайки си вкъщи, с полу-изненада откриваш, че някой е донесъл ядене! Без да го очакваш изобщо! Това става, когато се държиш „на ръба” между двете състояния.

 

    Много е важно и за какво мислим, към какво сме си насочили вниманието. И дали мислим с добро, или с не-добро. Защото, ако приемем че НАБЛЮДАТЕЛЯТ наистина твори Вселената, то дори да гледаме към така нареченото си „минало” – ние вероятно му влияем. Колкото и шантаво да звучи – възможно е, наблюдавайки миналото си, ние да го сътворяваме наново. Ако предъвкваме и преживяваме отново и отново наши минали лоши и разрушителни емоции – възможно е пак и пак да ги втъкаваме в „миналото” си.  От това неминуемо се повлияват и настоящето, и бъдещето, което, от своя страна, може да служи като обяснение защо понякога имаме чувството, че повтаряме едни и същи модели, че някак не можем да се измъкнем от дадена "матрица". Най-тривиален пример за последното е случаят, когато човек се въвлича постоянно и постоянно в едни и същи интимни връзки, които, без той да го иска, протичат по един и същи начин, и завършват с крах и лоши емоции.

 

   Народната мъдрост е казала, че „красотата е в очите на гледащия”. Има вероятност същото нещо да се отнася за миналото, настоящето и бъдещето ни. Горната крилата фраза е илюстрация на „закона” за НАБЛЮДАТЕЛЯ. 

   

Автор: Соня Петрова - Аеиа



публикувано на: 12 юли 2014 г.







Йога ОНЛАЙН - Йога по СКАЙП (клик)







Йога ЗА ОТСЛАБВАНЕ - УРОЦИ ПО СКАЙП (линк)






....