...
Медитация под Огнения Дъб: Планината на Трите Слънца
.
И беше Есен –
Пламнал огнен Дъб,
Подобно на библейски храст съдбовен,
Привлече ме да под него да поседна,
Без даже да облегна гръб.
.
Склоних, поседнах за минута кратка,
Но дълга и безвремна се оказа тя,
Защото този Дъб със думи сладки
Разказа приказки на моята Душа.
.
За Планини, които в Хора се превръщат,
За невъзможни, пламенни Любови,
За дяволски въжета, що Душата връщат
Към Извора на Вечните Покрови.
.
Незнаен и нечакан е тоз Извор,
Да го намери никой не успява,
Но този огнен Дъб,
Със странен горски изказ,
Успя да ме запали здраво!
…
Аеиа
То идва неочаквано и изведнъж.
То винаги е Дар.
Дарът е нещо, към което не си се
стремил съзнателно, нещо непознато за теб.
До момента, в който го получиш.
Тогава разбираш, че това е Дар.
Че Всичко
Е
Дар.
Очите на Орела
са Твои Очи.
Те виждат от всичките си страни.
Ти, Орелът, виждаш сам себе си
как се превръщаш последователно:
в земя;
във вода;
във въздух;
в огън;
в етер.
И отново...
Светещото Блаженство на тези превръщания не може да бъде описано и усетено с думи.
...
То те обзема изведнъж -
като любов от пръв поглед;
като внезапно избухнало блаженство.
...
Както изгряващото Слънце
насища всичко със Светлина,
така Единението
те слива със Всичкото.
Наистина всичко е светлина.
...
Граници никога не е имало.
И няма "никога",
а пребиваваш в никога-никъде.
И няма пребиваване,
а влизаш в Ритъма
на Пулса
на Единното...
Единният Звук на МногоПластовата Тишина
изпълва БезВремевото БезПространствие,
подобно на Светлината на Изгрева.
...
Орелът продължава Полета си.
Полетът е Дом.
Ти винаги си бил у Дома.
Там, където и когато Светлина и Звук са ЕДНО.
...
Аеиа
