ЗА СИЛАТА НА МОЛИТВАТА





От Свами Нарайанананда:

 

 

(А) МОЛИТВА

 

О, Несравнимий Повелителю на Вселената!

 

Нека всички прояви на моя ум, във всички свои форми и видове – груби, фини и каузални – бъдат само припомняне на Теб! Нека всички мои думи, във всички форми и видове – груби, фини и причинни – бъдат единствено Твоя Прослава! Нека всички мои дела, във всичките си форми и  видове – груби, тънки и причинни – бъдат единствено почитание към Теб!

 

О, Владетелю на безкрайната любов и на милосърдието! Научи ме на Твоята добродетел! Просветли ума ми и направи моя път към  Теб прав и светъл! Очисти ме от тайните и скрити грешки и грехове, и ме предпази от извършването им в бъдеще! Очисти ума ми от всички съмнения и заблуждения и ме избави от властта на невежеството. Господи! Очисти ме от моето беззаконие!

 

О, Господи! Ти си Баща и Майка, и най-великият Учител във Вселената.  Ти си Сат-Чит-Ананда (Абсолютното Битие, Мъдрост и Блаженство). Ти, Всемогъщ, Вездесъщ и Всезнаещ! Ти, безкраен и пълен със състрадание. Твоята власт над девите (боговете) и асурите (демоните) наистина е безгранична! Единствено по Твоето Благоволение и Милост немите придобиват глас, а куците се възкачват на върха на планината! О, Господи! Приветствам Те! Нека придобия вечно убежище около Твоите свещени стъпала, подобни на лотосови цветове!

 

 

О, Господи! Приеми моите молби за чистота, цялостност, целомъдрие, удовлетвореност, самоконтрол, вивека, вайрагия (различаване и безстрастие), за правдивост, сила, доброжелателност, любов и мъдрост! Да живея и да действам, ръководейки се от тях! Разруши и разпръсни до самите им основи всичките нечистотии и грехове на тялото и ума ми, о, Господи, сега и завинаги!

Спаси и предпази ме от всички капани и опасности, от всякакви мъки и нещастия, от всякакви желания и привързаности, от караници и унижения, от самолюбуване и егоизъм! О, Възлюбений! Прояви се в мен тук и сега, за да мога да узрея за Теб навсякъде и във всичко! О, Господи! Да мисля за Теб и да помня за Теб сега и завинаги, и непрестанно да възпявам Твоята Слава и Твоето Милосърдие! Да пребъде завинаги на моите уста Твоето Свещено Име и да пребъда аз навеки в Тебе!

 

ОМ Шанти! Шанти! Шанти!!!

 

 

(Б) МОЛИТВАТА И НЕЙНОТО РЕАЛНО ДЕЙСТВИЕ

 

Бог е подобен на вълшебно дърво, което изпълнява желания (калпа тара). Всичко, което искаме от Него, го получаваме. Искрените молитви винаги имат надлежен отклик. Те притежават огромна духовна ценност. Нито една искрена молитва не остава нечута. Откликът зависи от усърдието и интензивността, с които се молим. Всяко благородно и страстно желание е всъщност безсъзнателна молитва и по тази причина то все някога ще принесе своите плодове. Молитви, пребиваващи само в устата, нямат никаква стойност. Те трябва да произлизат от най-съкровената дълбина на сърцето.

 

Молейки се, ние трябва да бъдем простички, като деца, за да може нашите желания, нашите мисли и нашите думи да представляват единно цяло.  Нека не се молим за светски неща! Нека винаги се молим за високи и благородни неща – за чистота, безупречност, сила, съвършенство на характера, мъдрост, чиста безкористна любов към Него и Неговото творение, свят и съвършено ръководство. Нека се молим за тези неща – влагайки в молитвата целия плам на своето сърце – всеки миг, сега и в бъдеще; нека измолим прошка за всички наши минали грехове и да Го помолим да ни предпази от извършването им в бъдеще. Нека  да възнасяме искрени и пламенни молитви всяка сутрин, всяка вечер и всеки миг, независимо от всекидневната рутина на нашия обичаен живот. Нека не ни отказва отсъствието на ежеминутни резултати! Защото всеки път, когато се молим искрено, ние всъщност очистваме нашите умове и сърца, дори  в началото да не го осъзнаваме това.

 

Затова ние трябва да продължаваме и да се  стараем да не извършваме повече съзнателни греховни деяния. Ако човек се моли за нещо или иска искрено да се избави от някой грях, той не може съзнателно да продължава да  го извършва или да го повтаря. Ако той съзнателно извършва греха и в същото време моли  Бог да го избави от него, то молитвата му е откровена  лъжа! По този начин той лъже себе  си и причинява вреда на  самия себе си. От такива молитви няма никаква полза. Да кажеш, че човекът се е разкаял искрено за греха, можеш само в случай, че той е приел решение никога повече да не извършва съзнателно този грях. Тогава и само тогава неговата молитва е полезна и ще има бърз отклик. В противен случай да се говори за изкупление е безсмислено. Очевидно е, че човек, искрен в своите молитви, ще направи всичко възможно да не извършва повече съзнателно грях – в мисли, думи и постъпки.

 

Искрената молитва твори  чудеса. Проблемът е в това, че мнозинството от хората се моли с егоистични намерения.  Молитвата от най-високо ниво – това е всъщност постоянно да мислиш за Бога, постоянно да повтаряш Неговото Свято Име и да посветиш на Бог своето тяло, своя ум и своята душа – с готовност и от цялото си сърце – без да очакваш нищо в замяна. Но с такъв  вид молитви са удостоени само много духовно развитите хора. Мнозинството от нас се обръща към Бог в момент на опасност или нещастие, или пред лицето на смъртта. Някои се молят за своите близки, а също и за пари, за слава, за почести и за успех – и т.н. Някои се молят за знания. Но истинският джнани не се моли за нищо. Той постоянно мисли за Бог, Брахман или Атман и се отъждествява с Висшето Битие. Затова неговата  молитва е най-чистата, най-висшата и най-безкористната.

 

Не бива никога да се молим нито с егоистични помисли, нито да молим за светски блага.

 

Представете си, че някой отива при император, който има власт да му дари царско звание, ако пожелае. Да допуснем, че този човек се е удостоил с милостта на императора; но вместо царство, той умолява императора да му подари жалък чифт пантофи. Нима няма да наречем  такъв човек безумец, глупак или тъпак? В точно такава ситуация се намираме и ние, когато измолваме с молитвите си светски блага. Бог – това е Повелителят на всички повелители, Императорът на всички императори и, ако го зарадвате, той може да ви направи мигновено Император.  Да молиш Всемогъщия за пари, слава, почести и т.н. – е нелепо и безсмислено.  Само безумец може да възнася такива молитви! По тази причина на нас ни подобава винаги да се молим за високи и благородни неща и изцяло да се полагаме на Неговата милост. Да Му позволим да направи това, което Той счита за най-доброто за нас, и да приемаме всичко, което произхожда от Него. Самоотричането означава, че ние напълно посвещаваме себе си на Бога, предлагайки Му всичко, което имаме, и позволявайки Неговите знание, воля и действие да заемат мястото на нашите собствени мисли, желания и привички. Единствено такъв вид действия може да ни помогне, да ни възвиси и облагороди и благополучно да ни доведе до Висшата Цел.

 

Човек с религиозна нагласа чувства ограничените възможности на своя ум и осъзнава неговите слабости и недостатъци по същия начин, както осъзнава и опасностите и препятствията по своя път. И той предано моли Бог да придобие сила и избавление от слабостите и недостатъците.  Молитвата е нужна на този, който счита Бог за Личност. Този, който вярва в безличния аспект на Бога, нито се безпокои за молитвата, нито се нуждае от нея. Такъв човек не зависи от нищо и от никого; стоейки твърдо на собствените си нозе, той винаги е готов да посрещне всичко. Нещо повече – ако е необходимо, той сам  ще се опълчи срещу целия свят. Но такива гиганти има твърде малко, и се срещат много рядко. Техният път – това е пътя на джнани; той е труден за разбиране и следване. Повечето хора не са създадени за джнана-марга (джнана-йога). Да се занимава  всеки с джнана-йога не само, че е трудно, но е и просто невъзможно. Само неколцина избраници са способни да се развиват духовно с помощта на джнана-марга; пътят на джнана-марга е като път върху острие на бръснач.

 

 

Най-малката неравност – и острието се врязва в крака, оставяйки дълбока рана. Вървящият по пътя на джнана-марга трябва да притежава остър интелект, трябва да се придържа твърдо към правдивостта, към ахимса (ненасилието), към брахмачария (целомъдрието) и т.н.; той трябва, също така, да притежава следните осем качества:

1. Шама (да не позволява на ума да се отвлича от външни обекти);

2. Дама (обуздаване на външните чувства, или индрии);

3. Титикша (търпение);

4. Упарати (непривързаност към чувствени обекти);

5. Шраддха (вяра, т.е. вяра в Бог, в Гуру /в наставника/, както и постоянни усилия за познание на Бога);

6. Самадхана (постоянно практикуване на удържане на ума в Бога);

7. Мумукшутвам (неотклонен стремеж към свобода);

8. Нитянитя-Вивека (способност да различаваш реалност от илюзия);

 

Без тези качества е безполезна не само да се занимаваш с джнана-йога, но даже и да мислиш за брахма-джнана. Защото е казано „Не хвърляйте бисери на свинете“. Ето защо за мнозинството от хората и на по-голямата част от главите на семейства би било полезно да се придържат към бхакти-йога в съчетание с карма-йога. (По-подробно описание на четирите вида йога можете да намерите в книгата на Свами Нарайанананда „Идеален живот и мокша (свобода)“). Съчетанието на бхакти- и карма-йога – това е най-безопасната и лека практика за всеки мирянин и за някои садхаци (духовни последователи), които не притежават съответните качества.

 

 

Мнозина, не знаещи за тази тайна, пристъпват с голямо усърдие към изучаването на джнана-йога. Всичко, което им се удава на тези хора – това е да прочетат няколко книги и да научат няколко фрази, които впоследствие започват да повтарят като папагали. Затова, колкото и да е прискърбно, тези хора постигат неуспех.

 

Ом Шанти! Шанти!! Шанти!!!

 

Превод: Соня Петрова - Аеиа













...